ВСИЧКИ ПОЧНАЛИ ДА МУ КАЗВАТ КАЧАК/БЕГЛЕЦ/,ТА ДА НЕ СЕ ЧУДИТЕ......

Браво- поздравления! От Ксанти е рода ти значи,и твоите хора са бежанци от "убавините" на гръцката псевдоцивилизация! ...

А ИНАЧЕ СЛЕДВА ЗЛАТОГРАД,АСЕНОВГРАД,ПЛОВДИВ И БАЩА МИ,СОФИЯ....

13.04.2012 13:31 - 13.13 - Защо сложиха и махнаха статуята на Симеон Радев от нашето македонско минестерство на външните работи в Скопие?!!!
Автор: ka4ak Категория: Политика
Прочетен: 7485 Коментари: 20 Гласове: 82


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog Постингът е бил сред най-популярни в Blog
11.04 17:37 - Пускам го така,защото е по стария стил и не можеше да се чете! 4. ka4ak - "На паметьта на БОРИСЪ САРАФОВЪ, героятъ на Илинденското възстание, авторътъ посвещава тази книга съ братско чувство".СИМЕОНЪ РАДЕВЪ
17.01
Предговор към книгата "Македония и българското възраждане", писан на 14 септември 1942 г.
Ще се задоволя да изкажа тукъ накратко нEкои мисли, които, надEвамъ се, при другъ случай ще мога да развия по-надълго.
I. Съвременниятъ национализъмъ, въ цEлостьта на своитE черти и въ своята сЪщина, се роди у насъ вече съ Паисий, когато у другитЕ народи на Европа, даже най-голЕмитЕ, то е едно послешно явление.
II. До като други народи, много по-просвЕтени и съ непрекЪснато минало на независимость, не сЪ смЕтали за свое отечество друго освенъ територията, надъ която сЪ царували тЕхнитЕ владетели, у българскиятъ народъ е имало понятие и чувство за предЕлитЕ на неговата родна земя. Паисий пише кЪде живЕятъ българитЕ. Преди него, още въ първата половина на XVII вЕкъ, българитЕ, католически владици, показваха сЪщитЕ граници на България.
III. У нашия народъ привързаностьта къмъ българскитЕ земи въ тЕхната цЕлость и стремежътъ за тЕхното обединение сЪ се появили много по-рано и сЪ били всЕкога много по-живи, нежели у други народи. Тая разлика особено проличава при едно сравнение съ нашитЕ съседи. ГърцитЕ сЪ мечтали да възстановятъ византийската империя, сърбитЕ — да се увеличатъ чрезъ грабежъ. Нито еднитЕ, — нито другитЕ сЪ се поставяли на почвата на народностьта и на нейното единство.
IV. У българския народъ жизнениятъ просторъ съвпада съ племенното наследство. БезсмъртнитЕ думи на Любенъ Каравелова: "Своето не даваме и чуждото не щемъ" сЪ девизътъ на българското възраждане. ТЕ съставяватъ и неговото благородство предъ историята.
V. Въ време на възраждането интелигенцията и рЪководящата класа сЪ вървЕли заедно, въ неразлЪчна взаимность. Тамъ бЕ тайната на неговитЕ чудни успЕхи. Такава взаимность е сЪществувала въ българската история само въ една друга епоха, епохата на Бориса и Симеона.
VI. Презъ време на църковния въпросъ имаше между водителитЕ по-боязливи, които се съмняваха, че българскиятъ народъ ще може да издържи до край борбата и бЕха готови да пожертвуватъ нЕкои отъ епархиитЕ на Тракия и Македония, за да се постигне разбирателството съ гръцката патриаршия; други, по-смЕли, отхвърляха непреклонно всЕка отстЪпка отъ народната цЕлость. Историята показва, че тЕ бЕха правитЕ, защото се оправда вЕрата имъ въ силата на българския духъ да мине презъ всЕко изпитание.
VII СмЕлостьта у тЕхъ не изключваше разума и мЪдростьта, а се съчетаваше съ тЕхъ. Стремейки се къмъ крайното разрешение на въпроситЕ, тЕ умЕеха да ги поставятъ единъ следъ другъ, всЕки въ своя моментъ. Това ние едно време нарекохме духътъ на постепенность въ българското възраждане.
VIII. Пламъкътъ на българския народенъ духъ никога не се е издигалъ тъй високо както въ време на възраждането. Но тоя пламъкъ щЕше да отиде напусто, ако да нЕмаше водителство, йерархия и дисциплина.
IX. Въ възраждането има будители, има и водители. И еднитЕ и другитЕ бЕха личности изключителни. Защо такива хора понЕкога се раждатъ, но нЕкога не? Това остава у всички народи една загадка. Може да се каже само, че голЕми водители се явяватъ при силенъ националенъ подемъ.
X. Възраждането е епохата на най-голЕмото национално самочувство у българитЕ. Българскиятъ народъ бЕше поробенъ и духовно и политически, но представлението, което българинътъ имаше за българщината, бЕше гордо, възторжено и пълно съ самоувЕреность. Думата "Българийка" употрЕбявава по-късно, щЕше да се види на българитЕ отъ онуй време като кощунство.
XI. Никой народъ не е жадувалъ за просвЕщение така както българитЕ презъ вреже на възраждането. ТрЕбва да се отбележи сЪщо, че никога българскиятъ народъ не е ималъ толкова видни хора съ класическо образование, както въ тая епоха. Почти всички будители и водители бЕха хуманисти.
ВисокитЕ гръцки училища бЕха тогава истински огнища на елинска култура; младитЕ българи изнесоха отъ тамъ съкровищата на античната мисъль. Тя имъ даде тази благородна дисциплика на ума, която така силно поразява въ тЕхнитЕ писания.
XII. Турското завладяване тури край на пагубното византийско влияние у насъ. Презъ високитЕ гръцки училища отъ началото на XIX в. дойде въ България лъхъ отъ класическата древность, тъкмо противоположна на византийския духъ. Върху здравитЕ основи, които остави възраждането, се упражни сетне разрушителното действие на руската радикална мисъль. Руското нихилистическо влияние се оказа толкова пакостно за нова България, колкото византийското за България отъ срЕднитЕ вЕкове.
............................................................................................

АНГЕЛЕ!ОБАЧЕ,ЦЪЪЪ.....
ПРОСТО СМЕ СИ ПРАВИЛИ СМЕТКАТА,ДА СТАНЕ КАТО СЪЕДИНЕНИЕТО И ДОБРУДЖА.......

Постинг: МАКЕДОНЦИ ВЛАДЕЛИ ПИРИНСКИЯ КРАЙ ВЕК И ПОЛОВИНА, А БЪЛГАРИ ГО ВЛАДЕЛИ ОСЕМ ВЕКА – КАКВО Е НАСЕЛЕНИЕТО МУ ТОГАВА?
Автор на постинга: shtaparov

БЕЛКИМ СЕ СВЕТНЕТЕ ПРИЯТЕЛИ.......