Постинг
10.09.2021 23:07 -
ТАКАВА СЪМ
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 1160 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2021 23:11
Прочетен: 1160 Коментари: 3 Гласове:
5
Последна промяна: 10.09.2021 23:11
Такава съм една, необяснима,
така създадена, така ме има,
към спомените много не пътувам,
щастливи бяха, ала се вълнувам
от трудностите, дето превъзмогнах,
запомних всеки, който ми помогна,
а другите изтрих...Как знам да трия,
завинаги, без връщане, не крия!
Понеже все ратувам правотата,
накрая пак ми идват на вратата.
Но нямам път за дребните душици,
летя и отминавам, аз съм птица.
Единствено отворя ли албуми
и срещам скъпи образи без думи,
тогава правя дълга равносметка-
бях късметлийка, не живях във клетка.
И да, знам, без родителското рамо
не бих била така победна само.
За щастие безкрай не съм родена.
Пътувах все към цялата Вселена,
а тя е низ от болки и проблеми,
от радостта по- ярки, по- големи.
И в тях родители и близки просто бяха
опора, дом, любов, сърце и стряха.
10 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
така създадена, така ме има,
към спомените много не пътувам,
щастливи бяха, ала се вълнувам
от трудностите, дето превъзмогнах,
запомних всеки, който ми помогна,
а другите изтрих...Как знам да трия,
завинаги, без връщане, не крия!
Понеже все ратувам правотата,
накрая пак ми идват на вратата.
Но нямам път за дребните душици,
летя и отминавам, аз съм птица.
Единствено отворя ли албуми
и срещам скъпи образи без думи,
тогава правя дълга равносметка-
бях късметлийка, не живях във клетка.
И да, знам, без родителското рамо
не бих била така победна само.
За щастие безкрай не съм родена.
Пътувах все към цялата Вселена,
а тя е низ от болки и проблеми,
от радостта по- ярки, по- големи.
И в тях родители и близки просто бяха
опора, дом, любов, сърце и стряха.
10 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Чичко Гьобелс, от с Две могили..
ПО ПОЕТИЧНИ ПАРТИТА - ЗА ДУШАТА...И ЕДНО...
Правете Л'юбов, а не Война....
ПО ПОЕТИЧНИ ПАРТИТА - ЗА ДУШАТА...И ЕДНО...
Правете Л'юбов, а не Война....
Такава съм една, необяснима,
така създадена, така ме има,
към спомените много не пътувам,
щастливи бяха, ала се вълнувам
от трудностите, дето превъзмогнах,
запомних всеки, който ми помогна,
а другите изтрих...Как знам да трия,
завинаги, без връщане, не крия!
Понеже все ратувам правотата,
накрая пак ми идват на вратата.
Но нямам път за дребните душици,
летя и отминавам, аз съм птица.
Единствено отворя ли албуми
и срещам скъпи образи без думи,
тогава правя дълга равносметка-
бях късметлийка, не живях във клетка.
И да, знам, без родителското рамо
не бих била така победна само.
За щастие безкрай не съм родена.
Пътувах все към цялата Вселена,
а тя е низ от болки и проблеми,
от радостта по- ярки, по- големи.
И в тях родители и близки просто бяха
опора, дом, любов, сърце и стряха.
10 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
цитирайтака създадена, така ме има,
към спомените много не пътувам,
щастливи бяха, ала се вълнувам
от трудностите, дето превъзмогнах,
запомних всеки, който ми помогна,
а другите изтрих...Как знам да трия,
завинаги, без връщане, не крия!
Понеже все ратувам правотата,
накрая пак ми идват на вратата.
Но нямам път за дребните душици,
летя и отминавам, аз съм птица.
Единствено отворя ли албуми
и срещам скъпи образи без думи,
тогава правя дълга равносметка-
бях късметлийка, не живях във клетка.
И да, знам, без родителското рамо
не бих била така победна само.
За щастие безкрай не съм родена.
Пътувах все към цялата Вселена,
а тя е низ от болки и проблеми,
от радостта по- ярки, по- големи.
И в тях родители и близки просто бяха
опора, дом, любов, сърце и стряха.
10 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
и обичният ни дом - те са които ни правят щастливи. А ти си щастливка, Роси, че в добавка към всичко това имаш таланта да пише толкова хубави стихотворения, като горното. Поздравявам те!:
"И да, знам, без родителското рамо
не бих била така победна само.
За щастие безкрай не съм родена.
Пътувах все към цялата Вселена,
а тя е низ от болки и проблеми,
от радостта по- ярки, по- големи.
И в тях родители и близки просто бяха
опора, дом, любов, сърце и стряха."
цитирай"И да, знам, без родителското рамо
не бих била така победна само.
За щастие безкрай не съм родена.
Пътувах все към цялата Вселена,
а тя е низ от болки и проблеми,
от радостта по- ярки, по- големи.
И в тях родители и близки просто бяха
опора, дом, любов, сърце и стряха."
missana написа:
и обичният ни дом - те са които ни правят щастливи. А ти си щастливка, Роси, че в добавка към всичко това имаш таланта да пише толкова хубави стихотворения, като горното. Поздравявам те!:
"И да, знам, без родителското рамо
не бих била така победна само.
За щастие безкрай не съм родена.
Пътувах все към цялата Вселена,
а тя е низ от болки и проблеми,
от радостта по- ярки, по- големи.
И в тях родители и близки просто бяха
опора, дом, любов, сърце и стряха."
"И да, знам, без родителското рамо
не бих била така победна само.
За щастие безкрай не съм родена.
Пътувах все към цялата Вселена,
а тя е низ от болки и проблеми,
от радостта по- ярки, по- големи.
И в тях родители и близки просто бяха
опора, дом, любов, сърце и стряха."
Търсене