Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05.2016 22:38 - Живата вода на Промисъла Божий - Откровения на света Богородица - 5, последна част. logoslovo.ru
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 3505 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 10.05.2016 22:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Стигнахме до някакви големи врати. Те бяха железни и масивни, и бяха затворени. А за да се отворят, трябваше някой от вътре да нареди. Ние стоехме и чакахме. Вратите се отвориха, ние влязохме и се озовахме в неописуема красота.

Ти седна не един пън, а аз стоех край тебе и разглеждах всичко наоколо. Около нас бяха такива красоти, че сега не мога да ги опиша. Вниманието ми се спря на момче, което стоеше в тази градина. То имаше някакви необикновени очи... те бяха такива, че покрай тях никой не можеше да мине незабелязан. Момчето виждашеш всичко наоколо и всичко запомняше. То беше малко, напълно голо и много красиво. То имаше криле. Аз стоех, гледах го и не можех да откъсна очи.

Изведнъж забелязах, че от градината идва към нас Жената. Ти, като я видя, стана. Тя приближи до теб и каза: „Живеейки на земята, ти през цялото време искаше да видиш, каква Съм Аз, в действителност, но не видя, а сега виждаш“.

В този момент видях, че във въздуха, право към Нея лети момченце, подобно на първото, – твоят Ангел Хранител. Само че не разбирах, защо аз имам един Ангел Хранител, а ти ще имаш два?..

М.К.: А всичко това се обяснява много просто. Това е свидетелство, че Михаил ще приеме ангелски образ, т.е. монашество. Вторият Ангел Хранител се дава на човек, само при подстригване в монашество.

Разбрах, че във свитъка, който то носеше, беше описан целия ти живот.

Това момче долетя до нея и И даде свитъка. Тя го разгърна и започна да го чете. Аз стоех и гледах...

В началото лицето и беше радостно, а после се появи тъга. После пак се показа радост, която на рядко се прекъсваше от сянка на тъга, съжаление или съчувствие. Но колкото Тя четеше по-нанатък, толкова ставаше все по-весела и по-весела.

М.К.: Измененията в изражението на лицето, на Царицата Небесна - Света Богородица, са свидетелство, че животът на Михаил ще е доста необикновен. И наистина, на монах Давид се налагаше да води сериозна духовна борба, в която той, като човек, понякога изнемогваше и беше в големи недоумения и опасности. Затова и Царицата Небесна тлокова се грижеше за него, ходотайстваше за спасението му и страдаше във всичките му скърби и изкушения, и се радваше на духовното му мъжество и вярност.

 

После Тя прибра листчето в одеждите си и каза: „Да почакаме, сега ще долети .....“. Не помня думата, която каза.

И ето че към нас, някъде от горе започна да се спуска нещо подобно на облак. То беше с кръгла форма и имаше издатина. Като долетя до нас, то се „приземи“. Ти седна на издатината. Момчето, което донесе свитъка, седна до тебе, а това, което стоеше и внимателно наблюдаваше всичко, се хвана с ръце за края на издатината. „Облакът“ се вдигна и полетя...

Тогава Жената ми каза: „Когато ще лети този „облак“, той ще издава звук, та всички да го чуят и видят, защото това ще е празник у нас“.

М.К.: По всяка вероятност, се има предвид празник, за какъвто говори Светото Писание, че голяма радост е на небето, и за един каещ се грешник“ (Лк. 15, 10).

После Тя каза: „Да тръгваме“. И ние тръгнахме.

По пътя срещахме юноши. Те стоеха на групи и за нещо говореха по между си. Разговорите им не чувах, а само виждах как те движеха устни. Те имаха дълги дрехи, стигащи до земята. Дрехите им бяха с различни цветове, и цветовете не бяха с еднаква наситеност: на едни, по-светли, а на други, по-тъмни. Косите им също не бяха с еднакъв цвят и еднаква дължина: на некои бяха дълги, а на други, по-къси. Но всичките тези юноши имаха едно общо, че всички те имаха криле.

Вниманието ми привлече един юноша, който се отличаваше от другите с вида си. На него, дрехите му бяха до коленете. При което, облеклото му беше като от железни вратовръзки. В ръката на този юноша имаше меч, с горящ огън.


Всеки, който ни срещаше по пътя, ни се кланяше. При което, го правеха, не като нас, на земята...

Ние вървяхме с нея през неописуеми красоти. Вниманието ми привлякоха маси (трапези). На тях имаше най-разнообразна храна, при това, такава, каквато никога и през ума не ми е минавала, и за която нямах никаква представа. Имаше изумително изобилие от всичко. Но беше характерно това, че никъде не видях сланина и месо. Масите бяха своеобразни с това, че цялата храна беше разположена направо на земята. И в средата на всяка такава "маса" лежеше голям кръгъл хляб, а на него – сол.

Когато вървяхме с нея, аз погледнах нагоре. И видях, че високо във въздуха летят множество деца. Тези деца имат криле, и сред тях си ти. Всички вие се хванахте за ръце и все едно играехте някакъв хоровод. Това беше неизказано красиво зрелище! Аз стоех и много дълго гледах. Не можех да се налюбувам на тези прекрасни картини, които вие образувахте със своя въздушен хоровод...

Когато ние минавахме, мнозина се обръщаха към Нея с различни молби. Ако някой я молеше за нещо, Тя спираше, внимателно слушаше и казваше: „Нека бъде по твоему“, „Нека бъде така, както ти искаш“. Никому за нищо не отказа. Гледах я и мислех: Каква прекрасна Жена! Ще Я гледаш вечно и няма да се нагледаш, защото тя през цялото време се променя, и веки един Неин вид е по-красив от предишния. Нея не можеш да я достигнеш... В каква слава е Тя! Кой може да прилича на Нея? Такава, каквато е Тя, не е имало, няма и няма да има... О, ако имаше такава Жена на земята, Тя не би поискала да погледне никого! А Тази, на всички, така услугва...“

Когато помислих така, очите ни се срещнаха и аз почувствах, че Тя знае всичко, което мислех за Нея. И ми стана малко неудобно.

Стигнахме до някаква граница, и Тя каза: „Време ти е“. А на мен ми се искаше да съм с Нея неотлъчно. Обхвана ме тъга, когато се сетих за земята и всичко на нея. Но нямаше какво да се прави. Да остана тук за винаги, още не бях готова. Мен, според Нейните думи, ме очакваха още дълги години земен живот, преизпълнен със скърби и болести.

Отново се оказах пред път, който водеше, от небето, направо към нашия дом. Като направих неколко крачки, реших да погледна, къде е Жената и какво прави?.. Тя стоеше и гледаше след мене. Личеше, че на Нея също И е тъжно, че се разделяме. И аз Я попитах:

Ще се срещнем ли пак с Тебе?

Непременно ще се срещнем, – отвърна тя и ме прекръсти.

Този път вече не вървях, а, като се вдигнах във въздуха, летех над пътя, и то доста бързо. Когато долетях до нас, всички врати се отвориха пред мен. Като оставих иконата в кухнята, полетях в стаята, към моето място. Но тъкмо се „приземявах“ на дивана, в стаята влезе татко, понеже вече беше утро, и като приближи, объркан и изплашен, попита:

Нина, откъде падна?!

Аз след като помислих малко, отвърнах на въпроса му, с въпрос:

–Откъде съм паднала? От тавана ли..?

Не зная. Но видях ясно, как падаше, някъде от горе!..

(Край на разказа на Нина)

* * *

А за този случай вече знаех, около месец, преди разказа на Нина, понеже баща ни, карайно изумен от това непонятно произшествие, още същия ден го разказа на всички в семейството. Но тогава никой, нищо не разбра. А на мен ми стана ясно, чак сега.


Поразен от разказа й, седех и безгласно плачех. От сълзите, вече не виждах 14 годишната си събеседница, която прекъсна разказа си и мислеше нещо. После ме погледна и със спокоен, повествователен глас, каза: „Ти плачеш...“

Аз не можах нищо да кажа. Струваше ми се, че за всичко това разказваше, не тя, а Някой, чрез нея. Изглеждаше ми, че Някой невидим и говореше, а тя само повтаряше. Само малка част от чувствата ми можеха да се изразят с думите на праведната Елисавета: „От къде ми е това, да дойде Майката на Господа мой, при мене“.
В същата минута ми се прииска да оставя всичко. Да напусна света изобщо, и до края на живота си да прекарам пред Нея, на колене. Така ме поразиха, величието и властта И. Помислих си за нея, същото, за което е писал на апостола, негов приятел: „Ако не знаех Бога, когото ти проповядваш, то бих приел Нея, за Истинен Бог“. (Из писмото на свещеномъченик Дионисий Аеропаг, до апостол Павел).

 

След известно време, като се успокоих, зададох на сестра си неколко въпроса, част от които ще ви напиша.

М.К.: Следва да помним, че този разговор се е водил, не между възрастни, а между деца. От там е и простотата, наивността и даже, известната несериозност в думите им.


На каква възраст беше Жената? На колко, години, приблизително, беше?

Тя беше на възраст, колкото майка ни.

(Нашата майка тогава беше на 40 години).

Имаше ли на главата И, някаква забрадка?

Не, нямаше на главата И никаква забрадка, и никаква прическа. Косите И бяха свободни и през цялото време бяха в движение, играеха на вълни, и бяха като живи.

А какъв цвят бяха косите И?

Тъмно руси.

Какъв беше носът И? Беше ли извит надолу, както обикновено е у евреите?

– Не. Носът И не беше извит, ни надолу, ни нагоре. Той беше малък и прав.

Какъв цвят бяха очите И?

– Не мога да кажа. За да зная, какъв е цветът им, трябваше да гледам в тях.

– Не Я ли попита, колко години ще преживееш на земята?

Питах Я.

(Но за това няма да пиша).

– А юношите, които стоеха и разговаряха, на една възраст ли бяха или не?

– Не, не на една. Едни от тях бяха по-стари, а другите по-млади...

Имаше ли връзка, между възрастта на тези юноши, и външния им вид?

Не, нямаше. Външният вид на всеки от тях, говореше за вътрешната му същност, т.е. за близостта му до Бога.

Ти казваш, че не си чувала разговорите им, а само си видяла, как мърдат с устни. Но поне приблизително, досещаше ли се, за какво говореха?

Не.

Чуваше ли молбите, с които се обръщаха към Нея?

Чувах само, как се обръщаха към Нея, с една дума (тази дума, тук на земята не се употребява). С тази дума Я назоваваха там.

Помниш ли сега тази дума?

Да, помня я.

– Как се отнасяше Тя, към молещия?

Спираше се, внимателно изслушваше молещия и казваше: „Нека бъде твоето“, „Да бъде така, както ти искаш“.

Защо Тя не изпълни молбата ти, когато И поиска одежда, къса, без ръкави, с голямо и назъбено деколте около врата?

– – После разбрах, че тази ми молба не би била в полза за моето спасение, и затова Тя не я изпълни.

А кои се обръщаха към нея с молби, само юношите ли или още някои?

Не, не само юношите. Към Нея се обръщаха и много други, но кой именно, не виждах, а само чувах, идващите от някъде обръщения към Нея, на които Тя отвръщаше.

Чуваше ли молбите, с които се обръщаха към Нея?

Не. Чувах само отговорите И.

Казваш, че като си видяла Нейната безгранична мъдрост и доброта, си решила да И направиш някаква пакост, за да видиш, как ще реагира. Няма ли да кажеш, каква именно пакост искаше да И направиш?

Не, не помня, каква именно. Помня само, че при цялото мижелание, нищо не се получаваше. Бях много учудена: „Как става така, че не може да се направи пакост“?! Тя отговори на недоумението ми, като ме погледна с усмивка и каза: „Тук у нас, зло не може да се направи“.

Ти казваш, че си видяла момченца, които са били напълно голички. Какво си помисли, като ги гледаше?

Това че бяха съвсем голички, въобще не ме учудваше, затова аз и не отдавах на това никакво значение. Гледах ги голички, точно с такива мисли, с каквито бих ги гледала и облечени. А те въобще не се срамуваха, че нямат никакви дрехи. Така и трябва да бъде. Там понятията са други, а не, като на земята.

Ти казваш, че като си се връщала на земята, си видяла цялата наша улица. Знаела си, кой, какво прави, кой какво мисли, кого, какво го очаква, кой, колко години ще преживее... Можеш ли да си спомниш нещо, за това?

Не, не мога. Щом влязох в къщи, веднага забравих всичко.

Всичко ли ми разказа, от това, което си видяла и чула?

Не. За много от това, което видях и чух, Тя ми нареди, никому да не казвам. Да, и въобще, там всичко става съвсем другояче; там за един миг ще чуеш и видиш, толкова, колкото тук няма да видиш и чуеш, за хиляда години. Освен това, много неща и събития не мога да възпроизведа в паметта си, явно, затова, защото, тяхната същност е над всякое земно разбиране.

Все пак, на мен не ми е ясно, как разказа, каква е била възрастта И, косите, носът, и в същото време казваш, че Тя, през цялото време се променя, и че можеш да я гледаш вечно и да не се нагледаш. Как да се разбира това?

Да. Напълно верно. Ще я гледаш вечно и няма да се нагледаш, това го разбрах, когато бях там. Тя постоянно се променя, и всеки Неин образ е по-красив, от другия. Всеки път, когато я гледах, забравях за всичко, понеже бивах поразена от красотата И.

(Край на разказа на Нина!)

* * *

 


От тази незабравима вечер моя живот придоби съвсем нова насока. Моите представи за света, за нашето земно съществуване и за нашето предназначение в този живот, станаха съвсем други...



"И за что возлюбила Херувимов Честнейшая, всего мира грешнейшего (А защо е възлюбила, по-Честитата от Херувимите, целия този най-грешен свят)?.. Това И е известно само на Нея…"


...За това, как после е протичал моя живот, може да се пише още много, но мисля, че и това е достатъчно. И е време вече да въздам слава, чест, благодарност и поклон на славения, в Троицата, Бог – Пребезначалния Отец, с единородния Негов Син, и Всесветия и Благ, и Животворящ Негов Дух, И Пресветата, Пречиста, Преблагословена Владичица наша Богородица и Приснодева Мария, сега и винаги, и в деня на бъдещия век, за всичките И благодеяния и милости, изляти върху грешната ми душа.


….............................................................


Благословлю Господа на всякое время

выну хвала Его во устех моих.

О Господе похвалится душа моя:

да услышат кротции и возвеселятся.

Возвеличите Господа со мною

и вознесем Имя Его вкупе…

Воспойте Ему и пойте Ему, поведете вся чудеса Его. Хвалитеся о Имени Святем Его, да возвеселится сердце ищущих Господа.

Взыщите Господа и утвердитеся, взыщите лица Его выну. Помяните чудеса Его, яже сотвори, чудеса Его и судьбы уст Его.

Правду Твою не скрых в сердце моем и истину Твою и спасение Твое рекх, не скрых милость Твою и истину Твою от сонма многа…

Кто премудр и сохранит сия и уразумеют милости Господни.



Монах Давид. Январь 1983 год.

...............

Край на петата - последна част

Превод - извадка: Григор Симов


Ето адресите и на предишните части:

Предговор:

http://grigorsimov.blog.bg/politika/2014/01/19/predislovie-kym-otkrovenieto-na-sveta-bogorodica-spomeni-na-.1229939

– първа част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/11/17/otkroveniia-na-sveta-bogorodica-jivata-voda-na-promisyla-boj.1207708

– втора част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/11/20/otkroveniia-na-sveta-bogorodica-2-logoslovo-ru.1208936

– трета част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/11/23/jivata-voda-na-promisyla-bojii-otkroveniia-na-sveta-bogorodi.1209652

– четвърта част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/11/25/jivata-voda-na-promisyla-bojii-otkroveniia-na-sveta-bogorodi.1210673


Четете, копирайте и публикувайте!

За разбиращите добре руски, ето адреса на целия текст, от който тук ви публикувах преведени извадки:

първа част:
http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_5491_1/#comments

и втора част:
http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_5491_2/#comments




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28316303
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031