Bulgaria
A burning, bright, blaze caught my eye and I gazed at the diamonds in the summer night sky; for the first time I had seen life and hope. I glared at the black velvet sea, only the moon kept it company. It was just as alone as I was back in Britain. I guess what they say is true ‘you never know how much you love something until it’s gone’. Only the warm memories of summer gave me energy to stand up each morning; the way the sun pumped life into the sky like a heartbeat and the smell of peaches in my grandparent’s garden

Yet I knew very well too well why I had left; these lands were poisoned with corruption and Communism; a word that struck fear and revenge in my eyes for that is the reason I had left. And I  just waited for the darkness to fade away. I am still waiting for the cloud of grief to be erased even after all these years. So how can I be so inspired by a country that has caused so much pain to me and my family? But that did not mean I hated it nor disliked it. No. It made me more determent to change it. I knew it was waiting to blossom into something great. Yet I hated what it had become… it had been a country beaten, burned and betrayed. The scars, scars from 500 years of slavery had still not healed nor ever will. 5oo years of vicious, vile and villainess wipes on our back that still made the skies bleed, remained in my memory. ‘How? How can I make it change?’ I asked myself every night I was willing to give up anything and everything to help make it heal. I could no longer glare at the plunged in grief faces as I returned home every summer.

 It seemed like my heart did not belong to anyone else but my home nor ever will. So when did I fall in love with this place? I remember faintly summer of 2007; you see my auntie would take me and my little brother ever year to a historical place and tell us stories and myths. But one year, the last year, the year she suddenly discovered she had breast cancer. She took us to a little village up high in the mountains where wild rivers and milky white waterfalls surrounded it (called ‘Koprivshtitsa’). It was just waiting to be discovered; little did I know I would discover myself too. It was as if I had been asleep for years and I had finally been…awakened. Awakened by the wind whispering legends of the bloody rivers and the brave men who died for freedom; their souls lurking around in the hidden forest; guarding the old oak trees. I wonder what they would say if they saw Bulgaria today? After 500 years of slavery? 500 years of blood-thirsty soldiers, 500 years of the smell of raw blood, 500 years of the daunting memories of innocent faces burned alive digging in your soul. They gave up their lives so we were no longer slaves yet we had become worse. Would they do it all over again knowing it would be poisoned by Communism half a century later? I knew it was my mission; my goal in life to show all those people that they fought for a good cause.

It was then that I changed, and I thank my auntie for showing me ‘Koprivshtica’ for it has enchanted my body, mind and soul. Since then I rush through books and websites; just craving more information about my country’s past. Each day I find another piece of myself in a dusty old book and I know I have still so much more I have to discover. I wrote and drew everything I knew, so I will never forget; (nor my children and grandchildren, I will teach them as my auntie and my father taught me)  so it is always tattooed on my heart.

The fog from my reflection finally lifted and it all became clear. Bulgaria despite everything, it was and always will be; my country. My home.

 

19. osi4kata - ето превода. Мисля, че така Авторът би казал всичко, ако знаеше Български.
02:37

 

 

 

БЪЛГАРИЯ

Една искра пламна в очите ми, докато се взирах в диамантите, разсипани по нощното лятно небе. За първи път усетих жажда за живот и надежда. Гледах втренчено черното кадифено море, придружено единствено от Луната. То беше точно толкова самотно, колкото и аз в Британия. Предполагам, че сентенцията „Ти не разбираш колко много обичаш нещо, докато не го изгубиш..“ е вярна. Само топлите летни спомени ми дават сили да ставам всяка сутрин. Светлината на Слънцето е пулсът на небето , също както и ароматът на праскови в градината на дядо.
Да, аз знаех прекалено добре защо сме напуснали.. Тези земи бяха отровени от корупция и Комунизъм – дума, която всяваше страх и чувство за мъст в очите ни. Затова се махнахме. И просто чакахме Тъмнината да изчезне и още чакаме облаците на страданието да се разсеят след всичките тези години.. Ще попитате – как така тази страна, която е донесла толкова печал на мен и семейството ми може да ме зарежда с духовна мощ, вместо да предизвика омразата ми и презрението ми. Страданието ми само ме изпълни с решителност и желание за промяна. Аз знаех, че един ден Тя ще разцъфне във величие. Аз не мразех Нея, мразех това, в което се е превърнала – Победена, Опожарена и Предадена Държава. Белезите, 500-годишните белези на робството още не са зарастнали, нито пък някога ще зарастнат. Петстотинте години, през които сме били греховно, подло, зловещо заличавани като Нация и споменът, за които все още оставя кървави следи в небето над нас... „Как? Какво да направя за да променя съдбата И“ – питах се аз всяка вечер, готова да се откажа от всичко и всеки за да И помогна да се изправи на нозе.? Вече не можех да се примиря със страданието, изписано по лицата на хората, когато се завръщах у дома всяко лято.
Изглежда сърцето ми не принадлежи на никой друг и никога няма да принадлежи на друг, освен на страната, която приемам за мой Дом. Кога се влюбих в това място ли? Веднага си спомням лятото на 2007 година.. Видите ли, нашата леля ни водеше всяка година, мен и брат ми, по различни исторически места и ни разказваше истории и легенди. Но онази година беше последната година...годината, в която тя внезапно разбра, че има рак на гърдата.. тогава тя ни заведе в малко градче(б.пр.)), високо в планините, в чиито околности течаха полудели реки и падаха млечно -бели водопади... Наричаха го Копривщица.То само чакаше да бъде открито. Изобщо не бях предполагала, че там ще открия и себе си. Това беше като че ли бях спала с години и най-накрая се бях събудила. Разбудена от Вятъра, шепнещ легенди, от кървавите реки и от духа на героите загинали за свободата на тази земя. Техните души още витаеха из дълбоките гори и охраняваха старите дъбове. Чудно ми е какво биха казали те ако видеха България сега. След 500 годишно робство, 500 години жадни - за кръв войници, 500 години – мирис на лееща се кръв, 500 години – с ужасяващите спомени за невинни личица, изгорени живи.. спомени, които дълбаят в душата ти... Всички те са отдали живота си за да не сме вече роби, но ние сме дори по-зле сега. Биха ли загинали те отново, ако знаеха, че само малко повече от 50 години(б.пр.) след Освобождението, подвигът им ще бъде отровен от комунизма? Аз разбрах своята Мисия.. - моята цел в Живота е да покажа на мъртвите Герои, че те не са се борили напразно, че жертвата им не е била безсмислена (б.пр).
Точно тогава аз се промених и съм брагодарна на леля ми, че ми показа Копривщица, защото Копривщица омагьоса тялото ми, ума ми и душата ми. Оттогава аз се втурнах да събирам информация из книги и уебсайтове, жадна да науча, колкото се може повече за миналото на моята Родина. Всеки ден аз откривам нова частичка от себе си в прашната стара История(б.пр.) и знам, че ми предстои да намеря още толкова, толкова много... Аз записах и попих всичко, което знам – за да не го забравя никога (нито моите деца, нито внуците ми – аз ще предам наученото на тях - така, както моята леля и баща ми ме научиха). Всичко това е татуирано в сърцето ми завинаги.
Мъглата в самосъзнанието ми най-после се вдигна и сега съм наясно със себе си – България преди всичко. Тя беше и винаги ще бъде. Моята Родина!

 

 

 

Остава и да се върне тук... Нашата страна се нуждае от любовта ни, колкото и патетично да звучи това.

Колко хора го разбраха? В Български сайт Владо, трябва да се пише само на български! Точка от мен. Червена!

Поздрави за находката, Ka4ak!

А иначе,съзите са радостни,защото това го е писала в училище,по нашата система в 9-ти клас!!!
Пък тя тази година ще навърши 17 години и завършва 11 клас!!!В разговорите ни,съм убеден,че ще се върне!,в последствие намерих този текст и направо си го тафнах!:(
Днес,просто го споделям с Вас!!!:)))

Точка от мен,в кофти цвят!?Рамото което искам да ми ударите,е защото не съм Свинтила или Петров,но смятам,че има такива които могат да превеждат на български,като тях!Аз съм гипс,но за това моля и за помощ!!!:)))

За това си е и Диамант!Много се надявам,някой да го преведе,за да кача в поста с превод на родния и език!!!:)))

И аз съм на същото мнение!Неуважение към България!

Нямам необходимите познания по английски,за да преведа това задание което е било възложено в английско училище,на учениците!В училищата на острова се учи и пише на английски!На български си говорих с Мария и по малкия и брат Никола и ме впечатлиха,с богатата си душевност,знания и неподправен детски ентусиазъм в по същество враждебна обстановка,където трябва непрекъснато да се доказваш,защото си в категорията чужденец,независимо от прокламираните демократични порядки!Възхитих се от резултатите им в тестовете и направо се кефих и благородно завиждах,на моите приятели,родителите!!!,които бяха прокудени и мачкани у нас,а са фантастични доктори,които въпреки неимоверните трудности,вече и там са доктори!!!!!
Тафих го,защото случайно го видях и въпреки скромните ми познания по английски,усетих огромния заряд и потенциал на това наше момиче!!!
Та ако си добър с този език,ще бъда безкрайно благодарен,да го преведеш,за да мога да кача и превода в поста!:)))

Пожелавам ти да намериш добър преводач, но ...това едва ли ще промени горчивата действителност!:)

Това трябва да го преведе професионалист,за да може да се усети цялата сила на чувството...

А и да не се намери преводач/силно се съмнявам!!!/,с такива деца,горчивината ще бъде мираж,уверявам те!!!:)))

Онова общество им е дало възможност да се развиват и учат. И има всички основания да подтиска у тях българското самочувствие, поради което те страдат.
Водим този диалог в момента, в който е официално обявено, че у нас се раждат повече циганчета, отколкото българчета. Не съм расист, но това, че някъде по света има талантливи българчета не ме сгрява особено, да ти кажа...

Действителността е по страшна.

Те са си стихотворение:

A burning, bright, blaze caught my eye
and I gazed at the diamonds
in the summer night sky;
for the first time I had seen life and hope.
I glared at the black velvet sea,
only the moon kept it company.

живеят в България. Борят се за родината ни и оставят кръвта и потта си в нея...

.

Като незнайни войни. Ха-а-ах

Една искра пламна в очите ми, докато се взирах в диамантите, разсипани по нощното лятно небе. За първи път усетих жажда за живот и надежда. Гледах втренчено черното кадифено море, придружено единствено от Луната. То беше точно толкова самотно, колкото и аз в Британия. Предполагам, че сентенцията „Ти не разбираш колко много обичаш нещо, докато не го изгубиш..“ е вярна. Само топлите летни спомени ми дават сили да ставам всяка сутрин. Светлината на Слънцето е пулсът на небето , също както и ароматът на прасковите в градината на дядо.
Да, аз знаех прекалено добре защо съм напуснал.. Тези земи бяха отровени от корупция и Комунизъм – дума, която всяваше страх и чувство за мъст в очите ми. Затова се махнах. И просто чаках Тъмнината да изчезне и още чакам облаците на страданието да се разсеят след всичките тези години.. Ще попитате – как така тази страна, която е донесла толкова печал на мен и семейството ми може да ме зарежда с духовна мощ, вместо да предизвика омразата ми и презрението ми. Страданието ми само ме изпълни с решителност и желание за промяна. Аз знаех, че един ден Тя ще разцъфне във величие. Аз не мразех Нея, мразех това, в което се е превърнала – Победена, Опожарена и Предадена Държава. Белезите, 500-годишните белези на робството още не са зарастнали, нито пък някога ще зарастнат. Петстотинте години, през които сме били греховно, подло, зловещо заличавани като нация и споменът, за които все още оставя кървави следи в небето над нас. „Как? Какво да направя за да променя съдбата И“ – питах се аз всяка вечер, готов да се откажа от всичко и всеки за да И помогна да се изправи на нозе.? Вече не можех да се примиря със страданието, изписано по лицата на хората, когато се завръщах у дома всяко лято.
Изглежда сърцето ми не принадлежи на никой друг и никога няма да принадлежи на друг, освен на страната, която приемам за мой Дом. Кога се влюбих в това място ли? Веднага си спомням лятото на 2007 годинина.. Видите ли, нашата леля ни водеше всяка година, мен и брат ми, по различни исторически места и ни разказваше истории и легенди. Но онази година беше последната година...годината, в която тя внезапно разбра, че има рак на гърдата.. тогава тя ни заведе в малко градче(б.пр.)), високо в планините, в чиито околности течаха полудели реки и падаха млечно бели водопади... Наричаха го Копривщица.То само чакаше да бъде открито. Изобщо не бях предполагал, че там ще открия и себе си. Това беше като че ли бях спал с години и най-накрая се бях събудил. Разбуден от Вятъра, шепнещ легенди, от кървавите реки и от духа на героите загинали за свободата на тази земя. Техните души още витаеха из дълбоките гори и охраняваха старите дъбове. Чудно ми е какво биха казали те ако видеха България сега. След 500 годишно робство, 500 години - жадни за кръв войници, 500 години – мирис на лееща се кръв, 500 години – с ужасяващите спомени за невинни личица, изгорени живи.. спомени, които дълбаят в душата ти... Всички те са отдали живота си за да не сме вече роби, но ние сме дори по-зле сега. Биха ли загинали те отново, ако знаеха, че само малко повече от 50 години(б.пр.) след Освобождението, подвигът им ще бъде отровен от комунизма? Аз разбрах своята Мисия, моята цел в Живота е да покажа на мъртвите Герои, че те не са се борили напразно, че жертвата им не е била безсмислена (б.пр).
Точно тогава аз се промених и съм брагодарен на леля ми, че ми показа Копривщица, защото Копривщица омагьоса тялото ми, ума ми и душата ми. От тогава аз се втурнах да събирам информация из книги и уебсайтове, жаден да науча, колкото се може повече за миналото на моята Родина. Всеки ден аз откривам нова частичка от себе си в прашна стара книга и знам, че ми предстои да намеря още толкова, толкова много... Аз записах и попих всичко, което знам – за да не го забравя никога (нито моите деца, нито внуците ми – аз ще предам наученото на тях така, както моята леля и баща ми ме научиха). Всичко това е татуирано в сърцето ми завинаги.
Мъглата в самосъзнанието ми най-после се вдигна и сега съм наясно със себе си – България преди всичко. Тя беше и винаги ще бъде. Моята Родина!

Това е един много патриотичен и затрогващ текст, но Авторът изглежда е много млад и не е наясно, че ако Нацията не е Единна - не може да бъде Държава. Докато се делим на партии и националности, все ще сме на Бунището на Европа. Всички, които са родени в България са Българи и всички, които са пожелали Българско Гражданство са Българи. Хора, не можем ли просто да Я обичаме и пазим от Разруха?

Страшно много ти благодаря за рамото което ми удари!!!
Сама виждаш текста който преведе!!!
Силно се надявам и вярвам,че ще се събудим и България ще я ИМА!!!:)))

затова е написало текста на Английски :). Но пък е чудесно, че все още носи България в душата си. Всеки си има причини за емиграция и са винаги основателни.

Знае езика!В семейството им се говори и пише на български!!!
Това е текст от английското и училище,който е бил четен при завършването на техния 9-ти клас,преди разспускането им във ваканция!Те също си правят тържества и на тях показват изявилите се ученици през учебната година!!!:)))

значи се е съхранила. :) Трябва да пренапишем превода, че аз не знам защо реших, че е момченце.. Все по Диагоналната Система чета :)))

Но просто го усетих,че е страхотен и за това и го тафнах,защото може да каже много неща на нас дъртите!!!:)))

И няма да загине докато е жива в сърцата на чедата си.
Докосна сърцето ми тази изповед...
Благодаря ти Качак.
Благодаря ти малко момиченце - голямо българче..
Това ме нахъса... - Мен дъртия, обръгнал в съмнения.

Материалните трудности винаги са съпътствали живелите по тези земи. Няма за какво да плачем - ;) Може само да се радваме, че сме наследници на хора, които винаги са се борили - по различни начини и с различни средства (не винаги тачени от теориите или учебникарските статии). Това е Духовно място: място за изпитание на Духа, въплътен в тленното, несъвършено материално тяло. Може би в момента сме "сърдити", че примерите, които медиите ни натрапват, са на "несъвършени изпълнения" :)))

Но моля ви, огледайте се, наоколо е пълно с прекрасни хора: тези хора, които са около нас, а не в нароченото "там, горе". Тези хора ни дават вдъхновението и смисъла да живеем, а не "икономиката, фискалната дисциплина, международното положение...."....

Така че, хайде горе главите и "сърцето на ревера" :)))
Благодаря ти, Качак, за смислената публикация!

Това е една много тъжна тема. Повечето от децата на моите колеги и познати вече трайно напуснаха България. Първоначално отиват с идеята да завършат висшето си образование, а после остават да работят и уж временно, а понякога минава цял един живот, далеч от дома. Природата ни е прекрасна, но не случихме на политици, а партиите се роят лавинообразно,за да разделят трайно хората.
Ако децата и внуците ми са далеч от дома и са добре ще бъда по-спокойна, отколкото ако са тук, с неясно бъдеще и съмнително настояще. Не всеки има шанса на 25 години да получи кредит от 316 МИЛИОНА за покупка на металургично предприятие. Черен хумор,но и това се споделя като причина за емиграция от мутренската ни държава, в която 23 години нищо не се е променило. Сега "демократи" са внучките и внуците на същите онези от преди 23 години ДС-та, а кокалчето "няма да го ям, но няма и да ви го дам!" все още е водещ девиз.
Просълзих се от есето, но това е... Ще виждаме децата си в кратките ваканции по Великден и Коледа.
Поздрави!

Вече съм над 74. Убедих се, че с противодействие на Началника и Парторга не се излиза. Дребните победи не видоизменят същината. Противопоставянето с демонстрации, вече не трогва никоя управленческа или олигархична личност. Те си казват - демокрация е, нека се поналудуват и ще им мине. Все пак Робът има право на един ден в годината. Но има страшно оръжие. Оръжие срещу парите, срещу финансовото благосъстояние на презадоволените и бездушните. А това е, че ВРЕМЕ е умните кибернитични глави да създадат антифинансов вирус, който да унищожи цялата световна финансова олигархия. Друг начин не виждам. Още повече, че този начин е безкръвен, няма войни с оръжия. Има само едно - мощно навлизане във Световната финансова система и като пираня, да се изяде всичката информация, да се направи невъзможно възстановяването и. Рухването на Световната олигархична финансова пирамида ще освободи милиарди нейни роби. Дай Боже някоя умна глава да създаде Противодействието.

Радвам се, че има такива млади хора, които съумяват да проникнат в същината на нещата и имат съцрце да обикнат така дълбоко и силно нашата родина. Това си е истинска находка, радвам се, че я сподели с нас. Ех, ако имаше повече такива млади хора нямаше да се страхувам за бъдещето на България.

ТА ГО СПОМЕНАВАШ НИ В КЛИН, НИ В РЪКАВ?

Научи поне малко от малко български език и начална граматика,
тегли заем,намери учител,да ти преглежда вдъхновенията
и чак тогава пиши по форумите или си направи собствен блог
БЛОГ НА НЕГРАМОТНИКА...

А ОЩЕ ПО-РЕДОВНО СЕ КЪПЕТЕ!!!

обичам да съм в помощ на неразбиращите , което е обикновено повод за агресията им. В.Свинтила в случая е споменат , като преводач , перфектен , отличен преводач на поезия и лит. творби. Дано съм ти бил в помощ и свалиш агресията от себе си , защото с нея няма да впечатлиш никой , освен да се разболееш . Бъди здрав и умен.
ps. Видях ти блога. Само плюеш , по добре пиши без злонамереност , сигурен съм , че можеш..