"Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме...."

И твоя цитат показва,че разликата от близо два века я няма и още можем да се учим от него!

"Имаме пред очите си доста примери: днес е човек, а утре – магаре! Да кажа за мене си, вий сте ме, мисля, познали твърде добре, че аз днешен не съм в работата си, а от 1861-во лято, оттогава и досега... Ако не знаете, питайте и научете се добре: че ако ме земете за вяроване пълно, тогава знам, че и думите ми ще бъдат истинни във вас! Трябва изпит!"
Писмо до Д. Попов, 30 април 1871 г.

така искаме ние, но други не искат това. И ще се изпълнят думите от библията, че когато кажат мир, мир няма да има. Мирът трябва да е построен на основите от истина, в противен случай истината ще го разруши, защото ще е построен на измамни основи.
С поздрав: ЕСТИР !

cinderellathespy и cvetnica това е втори отговор!

И пак ми подсказа!Време е и нашите политици да почнат да разбират от подсказване!

Добре е да си спомняме за титаните в нашата история. И да се учим от тях. Не спирам да се изумявам докато чета завещаното ни от Левски.

Винаги можем да се разберем,ако се чуваме!“За отечеството работим, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправиме и все да си вървим наедно, ако ще бъдем хора!”

"Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме. "

и много други неща е казал и е подсказвал и се е жертвал ама ...

http://pojelaniq-bg.hit.bg/citati-na-vasil-levski.html

"Човекът е несвободен заради това, което е,а не заради това, което са другите"
И аз продължавам да се изумявам и прекланям пред този гений,на България!

НЕ ЗВУЧИ ЛИ ВСЕ ЕДНО ДНЕС ГО КАЗВА?

Миралай Тефик бей
Миралаят посърна. Сълзи му кълвяха очите.
Студът като знаме, въжето със бримка развя.
Заптиета прегърбени, дебнеха в нищото скрити.
Над бесилото гарван опелото си закрещя...

Три дни го моли: „Подпиши свободата човече!”
А очите на Дякона – ясен небесен простор
пред които Тефик онемял, мълчаливо се свлече,
проумял, че да съдиш Апостол това е позор.

Преминаха спомени през ума, като филмови кадри,
как потерята спря във гората млада сърна.
От цървулните дири утоляваше своята жажда,
сякаш беше се сбрала за нея светена вода.

„Кой е Левски?” В ушите гърмеше въпросът...
Сега във зандана, срещу него беят седи.
Кафе ако иска в предсмъртният час, ще му носи.
Той е ангел след който народът поробен върви.

Миралаят реши, ако трябва в смъртта ще го следва.
Идеал не умира от хватка на здраво въже.
Апостолът хвърли за посев святото дело
от което се раждат само смели мъже.

Към Левски

Едно дете, Апостоле, откри те днес…
С поклон и цвете пред портрета спря се…
Душата му е храм… все още… Влез…
И моля се там вечно да останеш!

Да свети с твойта честност и мечти
дори след време детското сърце!
Дано в живота да го пазиш ти
от миг нечестност… подлост… врагове…

Да бъде негов твоя идеал…
И с твоя дух и съвест да порасне…
С Родината в сърцето си живял –
детето с таз любов дома да пази!

19.02.2009 г.

Дела трябват, а не думи.

Бързата работа ялова излиза.

Дързост и постоянство!

Времето е в нас и ние сме във времето.

Интригата спира хода на народната работа

Както речат повечето игроводи, така ще играем

На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел

Никой да не се повежда сляпо в работата

«Историята ни няма да прикачи заслугите ми другиму.»

Но и Президента е сложил зад гърбът си портрета на Левски!А,тука вече не съм сигурен!

Иван Вазов
Епопея на забравените - Левски

Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае,
трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре,
не ме помирява с тия небеса
и когато в храма дигна си гласа
химн да пея богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят
в тоя дол плачевни, живот нестърпим.
И мойта молитва се губи кат дим,
и господ сърдит си затуля ухото
на светата песен и херувикото.

Мисля, че вратата на небесний рай
на къде изглеждат никой ги не знай,
че не таз килия извожда нататък,
че из света шумен пътят е по-кратък,
че сълзите чисти, че вдовишкий плач,
че потът почтенний на простий орач,
че благата дума, че правото дело,
че светата правда, изказана смело,
че ръката братска, без гордост, без вик
подадена скришно на някой клетник,
са много по-мили на господа вишни
от всичките химни и тропари лишни.

Мисля, че човекът, тук на тоя свят
има един ближен, има един брат,
от кои се с клетва монахът отказа,
че цел по-висока Бог ни тук показа,
че не с това расо и не с таз брада
мога да отмахна някоя беда
от оня, що страда; мисля, че канонът
мъчно ще направи да замлъкне стонът;
че ближний ми има нужда не в молитва,
а в съвет и помощ, когато залитва;
мисля ази още, че овчарят същ
с овцете живее, на пек и на дъжд,
и че мойте братя търпят иго страшно,
а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,
и че ще е харно да оставя веч
таз ограда тиха, от света далеч,
и да кажа тайно две-три думи нови
на онез, що влачат тежките окови.
Рече и излезе.

Девет годин той

скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
и като отшелник живееше в пост.
Горите, полята познати му бяха;
всичките пътеки кракът му видяха,
пустинята знайше неговия глас,
хижата го знайше и на всеки час
вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
ходеше замислен, сам-си без другар.
Тая заран млад е, довечера стар,
одеве търговец, сега просяк дрипав,
кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
днес в селото глухо, утре в някой град
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,
и че време веч е да въстане робът;
че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв,
и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта - пиянство,
че равни сме всички в големия час -
той внасяше бодрост в народната свяст.

И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!

Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов,
да гори, кат Хуса или кат Симона
за правдата свята да мре под триона.
Смъртта бе за него и приятел и брат,
зашил беше тайно в ръкава си яд,
на кръста му вярно оръжье висеше,
за да бъде страшен, кога нужда беше.
Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,
обърнал се беше не дух, на огън.
Думата си цяла лейше в едно слово,
понявга чело си мръщеше сурово,
и там се четеше и укор и гняв,
и душа упорна, и железен нрав.

Той беше невидим, фантом, или сянка.
Озове се в черква, мерне се в седянка.
Покаже се, скрий се без знак и без след,
навсякъде гонен, всякъде приет.
Веднъж във събранье едно многобройно
той влезна внезапно, поздрави спокойно,
и лепна плесница на един подлец,
и излезе тихо из малкий градец.
Името му беше знак зарад тревога,
властта беше вредом невидима, строга,
обсаждаше двайсет града изведнъж,
да улови тоя демон вездесъщ.
От лице му мрачно всички се бояха,
селяните прости светец го зовяха
и сбрани, сдушени във тайни места
слушаха със трепет, с зяпнали уста
неговото слово сладко и опасно,
И тям на душата ставаше по-ясно.
.................................
.................................
И семето чудно падаше в сърцата
и бързо растеше за жътва богата.

Той биде предаден, и от един поп!
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
тоз позор за Бога, туй пятно на храма
Дякона погуби чрез черна измама!
Тоз човек безстиден със ниско чело,
пратен на земята не се знай защо,
тоз издайник грозен и божий служител,
който тая титла без срам бе похитил,
на кого устата, пълни с яд и злост,
изрекоха подло: "Фанете тогоз!"
На кого ръката не благословия,
а издайство сърши, и гръм не строши я,
и чието име не ще спомена
от страх мойта песен да не оскверна,
и кого родила една майка луда,
който равен в адът има само Юда
фърли в плач и жалост цял народ тогаз!
И тоз човек йоще живей между нас!

Окован и кървав, във тъмница ръгнат,
Апостолът беше на мъки подвъргнат
ужасни. Напразно! Те нямаха власт
над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,
ни молба, ни клетва, ни болно стенанье
не издаде в мрака туй гордо страданье!
Смъртта беше близко, но страхът далеч.
И той не пошушна предателска реч.
И на вси въпроси - грозно изпитанье -
един ответ даде и едно мълчанье
и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!"
И никое име той не спомена.

Но тиранът люти да убий духът
една заран Левски осъди на смърт!
Царете, тълпата, мръсните тирани
да могат задуши гордото съзнанье,
гласът, който вика, мисълта, що грей,
истината вечна, що вечно живей,
измислиха всякой по една секира
да уморят всичко, дето не умира:
зарад Прометея стръмната скала,
ядът за Сократа с клеветата зла,
синджир за Коломба, кладата за Хуса,
кръста на Голгота за кроткий Исуса -
и по тоя начин най-грозний конец
в бъдещето става най-сяен венец.

Той биде обесен.

О, бесило славно!

По срам и по блясък ти си с кръста равно!
Под теб ний видяхме, уви, да висят
много скъпи жъртви и да се тресят
и вятърът южни с тях да си играе,
и тиранът весел с тях да се ругае.
О, бесило славно! Теб те освети
смъртта на геройте. Свещено си ти.
Ти белег си страшен и знак за свобода,
за коя под тебе гинеше народа,
и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес
под тебе, бесило, правеше ни чест.
Защото подлецът, шпионът, мръсникът
в ония дни мрачни, що "робство" се викат,
умираха мирни на свойто легло
с продадена съвест, с позор на чело,
и смъртта на тебе, о, бесилко свята,
бе не срам, а слава нова на земята
и връх, от където виждаше духът
към безсмъртието по-прекия път!

Дали е така или пък още не сме се усетили какво ни е казал Апостола?!!

Вазов е невероятен! Но искам да припомня и друг един титан на словото - Христо Ботев!
Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?



Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.



Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.



Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.



Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.



"Обесването на Васил Левски" е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в "Песни и стихотворения". Напечатана е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски.

Децата не го разбират и няма да могат да го оценят!Това се стремят да направят някой среди в България!

«Ако спечеля — печеля за цял народ — ако изгубя, губя само мене си!»

Трябва да се припомнят на някои хора, не само на депутатите, а на всички!


«Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност.»

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Тази сила ни трябва,за да не изчезнем и да се затрием!

А пък са казани на чист български език!А Кирилицата е и официален език на Европа!

Депутатите дали го знаят?

ще трябва да им го кажем! Така де, нали са наши избраници, т.е. избрани са да служат на нас!
Едно време влсата се казваше "народна", и три кордона милиционери я пазеха от народа! Сега и депутатите уж са народни избраници, ама народа не им вижда очите след като влезат в парламента!

На 12 декември 1872 Левски пише писмо до окръжния център в Голям извор, в което казва: „Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен.“

Иван Вазов
Епопея на забравените - Левски"

Вазов и Ботев са класика в това отношение, и аз съм израснала с техните стихове. Тях всички ги знаят, което не означава, разбира се, че не е нужно да се припомнят.
Аз исках по-скоро да покажа, че образът на Левски вълнува и съвременни поети, чиито стихове не са просто наредени думи, а са съвсем искрени...И не са само цитираните от мен. Това дава надежда за нас, българите.

Явно умееш да правиш успешни проби -и втората е супер ,пък ми е драго като виждам ,че не са измрели патриотите!V
Подздрав за втория опит!:)

ного хубав постинг!

Това трябва да съзнаваме и да го предадем на нашите потомци!

Гордея се че ми е сънародник и ме прави щастлив!

Просто като гледаме в бъдещето,не трябва да забравяме миналото и да не разделяме снопа от съчки!

Имали сме толкова много време и е обидно че и днес има хора които не могат да проумеят простите истини
по силни и от времето!

Това, че поместих тук произведението на Вазов не бе критика към теб, направих го за да има пълнота, чудех се кое да предпочета-на Вазов или на Ботев, но първото надделя, много го харесвам и някак е по-позитивно, показва цялата същност на Левски.

Вазов няколко пъти вече се опитват да го детронират и не са успели до сега, много младежи вече не четат книжки, имам си ги и в къщи такива, за това реших да го сложа, чудех се, как ще реагираш, защото е доста дълго, но за това пък дава пълна характеристика на Левски.
Не знам дали ти е попадала книгата на Захари Стоянов за Левски, прочетох я много след като завърших института и бях учудена, че никой в училище не ни беше казал за тази книга, тя е изключителна. До този момент този автор ни беше представян най-вече със "Записки по българските възстания" и тази книга си бе цяло откритие за мен.

"Байовци,
Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди” Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате” Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме."

Как пък поне мъничко не прихванаха от Левски огромната част от онези, които са правили всичко възможно да стоят на върха на управлението... Чукундури, ама такива си ги слагаме ние, щото все гледаме да сме в "шушу - мушу" с началството и друго рядко ни интересува...

А това ни е съхранило като нация.В тази посока трябва да се работи,защото безродовото общество премахва и морала и разбива ценносната система на България!
Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му. 1883г.а тази книга на Захари Стоянов,просто е била забранена след "референдума"46г и трябваше да се случи това в предишния пост,за да види бял свят през 82г.Така че нищо случайно няма!

"ЗА ТЕЗИ, КОИТО ПЕТНЯТ ИМЕТО НА ОТЕЧЕСТВОТО НИ НАКАЗАНИЕТО Е СМЪРТ, СМЪРТ И ПАК СМЪРТ. ЗА ТЕЗИ, КОИТО СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ НЕПРОСВЕТЕНОСТТА НА НАРОДА НИ И ГО ГРАБЯТ, УЖ БИЛИ ПО-УМНИ И УЧЕНИ, А ВСЪЩНОСТ ЛУКАВИ И ХИТРИ НАКАЗАНИЕТО Е СМЪРТ, СМЪРТ И ПАК СМЪРТ. ЗА ТЕЗИ, КОИТО НАСАЖДАТ ОМРАЗА МЕЖДУ ХОРАТА ЖИВЕЕЩИ В НАШЕТО МИЛО ОТЕЧЕСТВО, БИЛО НА ЕТНИЧЕСКА ИЛИ ВЕРСКА ОСНОВА, С ЦЕЛ ДОКАТО СЕ ИЗБИВАТЕ ПО-МЕЖДУ СИ, ТЕ ДА ТРУПАТ БОГАТСТВА, НАКАЗАНИЕТО Е СМЪРТ, СМЪРТ И ПАК СМЪРТ. ЗА ТЕЗИ, КОИТО ОБЕЩАВАТ МНОГО, САМО И САМО ДА ГИ ИЗБЕРЕТЕ ДА ВИ УПРАВЛЯВАТ, А ПОСЛЕ СЕ ОТМЕТНАТ ОТ ДУМИТЕ СИ, КАТО КАЖАТ, ЧЕ ВРЕМЕНАТА БИЛИ ТРУДНИ И ТЕ ВИДИТЕ ЛИ НЕ ПРЕДПОЛАГАЛИ ЧЕ ТАКОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО, НАКАЗАНИЕТО Е КОНФИСКУВАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО И ИЗГНАНИЕ ИЗВЪН ПРЕДЕЛИТЕ НА ОТЕЧЕСТВОТО НИ. ЗА ТЕЗИ, КОИТО ПОД БУЛОТО НА РОДОЛЮБИЕТО, ГРАДЯТ ЗАКОНИ, А САМИТЕ ТЕ НЕ ГИ СПАЗВАТ ИЛИ ПЪК ГИ ИЗПОЛЗВАТ С ЦЕЛ СВОЕТО ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНЕ, НАКАЗАНИЕТО Е СМЪРТ, СМЪРТ И ПАК СМЪРТ. ТОВА Е КОЕТО ИСКАХ ДА ВИ КАЖА, НАДЯВАЙКИ СЕ, ЧЕ ЩЕ ДОВЕДЕТЕ БОРБАТА ДО КРАЙ. БЪДЕТЕ СИЛНИ БРАТЯ И НЕ ЩАДЕТЕ СИЛИТЕ ,НИТО КРЪВТА СИ, ЗАЩОТО ОТЕЧЕСТВОТО НИ НЯМА ДА ПРИПИШЕ ЗАСЛУГИТЕ ВИ ДРУГИ МУ, НИТО ПЪК ЩЕ ПОЗВОЛИ ДА ПОТЪНАТ В ЗАБВЕНИЕ. И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ – ВРЕМЕТО Е В НАС И НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО, ТО НАС ОБРЪЩА И НИЕ НЕГО ОБРЪЩАМЕ."

написано с големи блестящи букви!

На какво прилича това сега - всяка скапана мижитурка си сложила портрета му в кабинета си, а прави почти всичко обратно на заръките на Апостола, а по-малките мижитурчици се превиват от метани пред по-голямата мижитурка и всичко това - пред погледа на Левски!!!

Всеки, който има дързостта да си сложи портрета на Левски, трябва да знае НАИЗУСТ предсмъртното му писмо! Стига гавра и цинизъм с Апостола на Свободата!

Журналисти, питайте управляващите да цитират Левски, след като се представят за толкова големи негови последователи!!!

Всички го знаят и за това го слагат в кабинетите си,но не могат да четат!Президента е историк,но като го видя с натовска каска и в черква със свещ в ръка,ситуацията се допълва с портрета на Апостола зад гърбът му!

Всеки го знае,но думата "смърт"не се вписвала във векът който живеем,а не могат да разберат,че трябва да се преосмисля и просто да бъдат отстранявани от възможността да злоупотребяват!Политическата смърт идеално се вписва в думите на Апостола!

За това се чества обесването на Левски,а не раждането му!Щото виж какви работи излизат покрай неговия рожден ден!

В сърцето огънче гореше
Мечтаеше за друг живот.
За другите се бореше, не спеше
и жертва се за целия народ...

Предаден, гонен и обичан
такъв един, над всичко земно
и себе си на гибел сам обричаше,
повярвал, че това е най-потребно...

Обесиха те и безсмъртна
остана твоята съдба,
да гледаш от портретите разпръснал
една безкрайна доброта...

И днес какво, отново си ни нужен
поробени душите пак горят,
а саможертвата е вече чужда,
народът е на вечен кръстопът...

И тоз народ, дали те заслужава?
Та ти за него се погуби,
а същата мизерия остава...
Народът се оставя да го тъпчат грубо...

това не може да е никаква пречка да се цитира Левски, поне, защото това може да значи политическа смърт, както сам отбелязваш.

Отделно и много по-важно е, че с определението "смърт" Левски е маркирал границата на крайната недопустимост на деянието, както и Исус я маркира с "по-добре извади си окото", "по-добре отрежи си ръката" или "обърни си и другата буза". Условността и алтернативите са невидими само за онези, които в търсенето на лични изгоди и без тях не биха се посвенили да се изгаврят с великите водачи на народите. Защото нито Исус, нито Левски не отнемат възможността на никого да избере сам дали предпочита да краде и мами, или да си понесе тежките последствия на собственото си предпочитание...

НИЕ СМЕ НАРОДЪТ!!!За това Апостола е премахнал четите и е започнал да изгражда комитети,защото е прозрял,че трябва да изградим ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ!!! СЪБУДЕТЕ СЕ!!!

в молбата си за постъпване на служба,собственоръчно да пишат и следния текст:
"ЗА ТЕЗИ, КОИТО ПЕТНЯТ ИМЕТО НА ОТЕЧЕСТВОТО НИ НАКАЗАНИЕТО Е СМЪРТ, СМЪРТ И ПАК СМЪРТ. ЗА ТЕЗИ, КОИТО СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ НЕПРОСВЕТЕНОСТТА НА НАРОДА НИ И ГО ГРАБЯТ, УЖ БИЛИ ПО-УМНИ И УЧЕНИ, А ВСЪЩНОСТ ЛУКАВИ И ХИТРИ НАКАЗАНИЕТО Е СМЪРТ, СМЪРТ И ПАК СМЪРТ. ЗА ТЕЗИ, КОИТО НАСАЖДАТ ОМРАЗА МЕЖДУ ХОРАТА ЖИВЕЕЩИ В НАШЕТО МИЛО ОТЕЧЕСТВО, БИЛО НА ЕТНИЧЕСКА ИЛИ ВЕРСКА ОСНОВА, С ЦЕЛ ДОКАТО СЕ ИЗБИВАТЕ ПО-МЕЖДУ СИ, ТЕ ДА ТРУПАТ БОГАТСТВА, НАКАЗАНИЕТО Е СМЪРТ, СМЪРТ И ПАК СМЪРТ. ЗА ТЕЗИ, КОИТО ОБЕЩАВАТ МНОГО, САМО И САМО ДА ГИ ИЗБЕРЕТЕ ДА ВИ УПРАВЛЯВАТ, А ПОСЛЕ СЕ ОТМЕТНАТ ОТ ДУМИТЕ СИ, КАТО КАЖАТ, ЧЕ ВРЕМЕНАТА БИЛИ ТРУДНИ И ТЕ ВИДИТЕ ЛИ НЕ ПРЕДПОЛАГАЛИ ЧЕ ТАКОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО, НАКАЗАНИЕТО Е КОНФИСКУВАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО И ИЗГНАНИЕ ИЗВЪН ПРЕДЕЛИТЕ НА ОТЕЧЕСТВОТО НИ. ЗА ТЕЗИ, КОИТО ПОД БУЛОТО НА РОДОЛЮБИЕТО, ГРАДЯТ ЗАКОНИ, А САМИТЕ ТЕ НЕ ГИ СПАЗВАТ ИЛИ ПЪК ГИ ИЗПОЛЗВАТ С ЦЕЛ СВОЕТО ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНЕ, НАКАЗАНИЕТО Е СМЪРТ, СМЪРТ И ПАК СМЪРТ. ТОВА Е КОЕТО ИСКАХ ДА ВИ КАЖА, НАДЯВАЙКИ СЕ, ЧЕ ЩЕ ДОВЕДЕТЕ БОРБАТА ДО КРАЙ. БЪДЕТЕ СИЛНИ БРАТЯ И НЕ ЩАДЕТЕ СИЛИТЕ ,НИТО КРЪВТА СИ, ЗАЩОТО ОТЕЧЕСТВОТО НИ НЯМА ДА ПРИПИШЕ ЗАСЛУГИТЕ ВИ ДРУГИ МУ, НИТО ПЪК ЩЕ ПОЗВОЛИ ДА ПОТЪНАТ В ЗАБВЕНИЕ. И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ – ВРЕМЕТО Е В НАС И НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО, ТО НАС ОБРЪЩА И НИЕ НЕГО ОБРЪЩАМЕ."

А не 19.02.1873 г. неговото обесване!!!

Желая ти успех в твоите начинания в блога и в реалния живот! Когато са с намерение да се помогне, а не да се извлече печалба, усилията са в хармония с енергията на съзиданието и не остават невъзнаградени. Радвам се, че мислиш за България, но се съмнявам дали връщането назад е правилния път. Нека историята остане където й е мястото - в миналото. СЕГА е момента, в който можем да направим нещо, за да подобрим положението си. ТУК е мястото, което можем да преобразим в райска градина. Да се хванем веднага за работа без да отлагаме. Всичко друго е или съжаление по миналото или бленуване по бъдещето, т.е. изпускане на момента, в който единствено е възможна промяната. А знаеш, че докато не променим начина си на мислене, отношението към самите себе си и не поемем отговорността за живота си, няма да има и промяна в действията ни, а от там и в резултатите. Не се оплаквайте, не обвинявайте, не заклеймявайте, не съдете, не мразете, не се връщайте назад, не отлагайте, не чакайте! От вас зависи. Разберете го най-после. Времената се промениха. Сега имате много по-силни средства.
Поздрав, Руми

следователно, заслужава си да измислим начин за реализирането му. Може би на първо време да го разпространим и популяризираме като изискване към управляващите. Стига само са се издокарвали с портретите на Левски, крайно време е да ги чуем и как го знаят и разбират, щом демонстрират колко им е мил на сърцата...

Или да настояваме всеки от политиците да изрецитира Левски публично, може би...

Казваш нещо, което поне 10 пъти повече хора са чували в сравнение със запознатите със заръките на Левски. При цялото това повторение, да се постигне консеснсус около рецептата ти е практически мисия невъзможна, докато всички сме единодушни за мъдростта и величието на Левски и е естествено обединението ни да започне с онова, с което всички сме съгласни (уж)!

дамски,макар че той никога не е казал,че е холандец!
Ние когато не сме спазвали завета на Кубрат със снопа съчки винаги сме губели!Историята показва че правилното и четене само подобрява качеството на нацията!Страхът и преклонението никога не са градивни,а духът и морала на Левски са безспорни и могат да ни помогнат да си повярваме,че можем и това да почне да дава резултати!Да сега е момента и аз точно това и правя,повече хора да си повярват,че заедно можем и като отделя малко от свободното си време да видим и реални резултати от демокрацията!Но няма ли я ценносната система и родовата памет,ставаме дърво без корен!

....вълнували. Той е една от личностите, които ме карат да се гордея, че съм се родила в България. Личности като него са нужни безкрайно много и на съвременността, но като че ли прагматичния живот който живеем, изпълнен с безброй условности и взаимообвързаности ни кара все повече и повече да се отдалечаваме от идеалите, от веруюто.....Като дете гледах една пиеса, която остави много дълбок отпечатък в съзнанието ми. Тя е на Константин Илиев и се казва "Великденско вино". Ето тук можете да прочетете за нея : http://www.konstantiniliev.com/_bg/plays/k-iliev_-_easter_wine.html. Велко Кънев беше невероятен в главната роля. Да се осъжда поведението на този или онзи индивид от заобикалящия ни свят е винаги много лесно. Да се съчувства - също е лесно....Много е трудно, обаче, според мен, да се проумее драмата на една душа разкъсана от противоречия относно мислите и оценките на поведение оставило отпечатък върху цялата нация, душа която едва ли е предполагала, че за нея и за жертвата на нейната човешка слабост ще се говори и след цял един век....Често си мисля дали ако го нямаше предателството на поп Кръстьо довело до трагичната участ на Дякона делото на Левски в настоящите дни щеше да се оценява по този подобаващ начин или и той като Вазов щеше да бъде определян, като "комерсиален" борец за човешки права - един от многото в Епопеята на забравените....Левски е дал много на България - не е бил чуждопоклонник, а е вдъхвал на народа вяра в собствените му сили - това много липсва на българския народ днес според мен! Вечно чакаме някой да ни помогне отвън, да ни оправи. Вяра в себе си ни трябва, само така ще си възвърнем силата и самочувствието на древен народ - народа на Аспарух и неговите потомци. Поздрави за чудесния постинг, Владо!-:)

В парламента се правят законите,а ние като работодатели трябва да можем да ги контролираме!За това казвам,че Левски го е видял и е премахнал четничеството/10 човека бандити/и е тръгнал да създава комитети с централизирано ръководство обединени от общата идея за свобода!Видял е че в кръчмата/блога и при Странджата/нищо не става,най много да се напием!

Българите вече повече от 130 години са единодушни за мъдростта и величието на Левски, но все още това не им е помогнало. Вярвам, че още 130 години също няма да им помогнат, ако останат на нивото на бездейното възхищение от величието на Дякона.
Поздрав, Руми

В Холандия никой не гледа назад, не се повтаря колко велики са били предците им и не се вдигат лозунги за следване на Еразъм Ротердамски или на който и да е (нито кралица, нито дори Бог). Тук се уважава правото на човешката личност с нейната уникалност и "моралните ценности" се считат за нищо, ако я нямаш толерантността в себе си, т.е. да оставиш другия ба бъде себе си, да бъде различен. Вие мислите, че правите нещо ново, но не е така, защото се държите за старото. Няма да имате успех докато не се откажете от (не по ваша вина) втълпявани ви идеи, че човекът не е важен, а организацията (партията, държавата, родината, БЪЛГАРИЯ). Национализма е ограничено виждане на света. Да воювате с различните, другите, "изменниците", чужденците, противниците на вашите идеи, онези които не казват "СМЪРТ, СМЪРТ И ПАК СМЪРТ", а говорят за мир и сътрудничество, да воювате с когото и да е не е верния път. Може да не си съгласен, кажи го, но да убиваш другия, защото е различен, да отказваш правото му на съществуване и изява е много близко до фашизма. Родовата памет няма да ви помогне, ако отказвате да имате свои собствени очи.
Поздрав, Руми

Оставяш човешката личност да има своята индувидуалност,но закона се спазва без уговорки и индувидуалности!Гражданина на България е свободен като какъв да се определи,но при положение че има морални норми и закони приети от всички.Няма изменник,ако не си гражданин на България,родовата памет я има или няма,а името България не се е променяло 13 века.Смърт го коментирахме по горе,казах политическа смърт,защото не защитава нашите интереси!Мир и сътрудничество е договор между две страни,които са го постигнали с диалог!Никой не искам да убивам,но преди да станеш гражданин на света,трябва да станеш гражданин на България,за да има къде да се зареждаш с енергия за да си полезен на себе си и за тези около теб!

Подцененият и унижен човек, който не е свободен и няма мир в душата си, такъв човек се чувства слаб, страхува се и търси организацията (семейството, колектива, партията, държавата), но не за да сподели идеите и чувствата си и заедно да градят общия си дом, а от СТРАХ, че сам не може, няма право или няма да му бъде позволено.
Когато всеки ИНДИВИД осъзнае своята значимост и сила и не се страхува, само тогава ЗАЕДНО също ще сме сила, защото организацията ни (независимо от нивото) тогава ще има не функциите да защити индивида, а има съзидателни, творчески функции. В такова общество няма нужда да се напада който и да е, няма нужда да се воюва с който и да е, защото правата на всеки са определени и дадени. Ако някой ги нарушава си има съд и правосъдие. Така, че осъзнаването на индивида, промяната в начина на мислене е ПЪРВАТА необходима стъпка. Иначе ще продължавате да се организирате в групички едни срещу други (както го правите и в блога си). Дано сега да съм била по-ясна.

мисля, че качак е прав, трябва да се държим за корените си и да знаем своята история. Те западняците това го правят, без да вдигат много шум и е нещо като основа, върху която се е изградило всичко останало. Демокрацията е по-висша форма на управление, тя застъпва широко индивидуалните качества на своите граждани, но самите те знаят много добре, от къде са тръгнали и къде искат да отидат.
С една дума нашите национални ценности, наследени от далечното минало, не могат да спрат развитието ни в индувидуален план, както и да градим заедно бъдещето на родината ни, могат само да спомогнат за това и следвайки указанията на Левски да стигнем далеч в развитието си.
Пак ви напускам, налегнали са ме грижи.

и продължаваш като плоча която е повредена да си дрънкаш едно и също,явно тези 13 години са те променили и нямаш представа какво е в България!Колко пъти говоря и пиша за СТРАХ и как може да се излекува това отвратително чуство,ако не повярваш че не трябва да се страхуваш и че това няма да ти навреди,а ще те направи личност!Как ще го преодолееш,след като всичко в България работи да поддържа този страх и индувидуално се мачкат личностите които вярват че са свободни?Само можеш да си фантазираш че" правата на всеки са определени и дадени. Ако някой ги нарушава си има съд и правосъдие."Почвам да си мисля,че чавка ти е изпила мозъка!!Докато с личен пример хората не го видят и пипнат,докато ако твоите права бъдат нарушени и аз не го приема,че са нарушени моите права,ще продължаваш да плямпаш глупости за реалността в България!

Извинявай , ама само ще вметна нещо
Все ми се струва , че не става дума толкова за страх , колкото до апатия , безразличие . Всеки се капсулова в себе си , в проблемите си , а преди не бяхме така .
Помагахме си , а сега гледаме да се прегазим .

Явно, подсъзнателно усещаш колко съм права, но си безсилен да промениш каквото и да е в България и това те вбесява. Разбирам те. Мисля, че каквото и да правим, трябва да уважаваме себе си и другите и да се опитаме да не замърсяваме общото ни духовно пространство с грозни думи и дела. А блога е царството на думите. Нека ги използваме за да оставяме светлина в душите. Взаимно да се окуражаваме в стремежите си за самоопознаване и израстване. Иначе какъв е смисъла да сме тук. В реалния живот ти сам признаваш има достатъчно грозни неща. Защо да ги множим и във виртуалното?
Аз не приемам тона ти и затова няма да продължа коментарите си тук. За да има позитивен диалог е необходимо първо двамата събеседници да се уважават един друг. При мен си винаги добре дошъл с всякакви мнения и аз няма с нищо да те нападам. Ела, когато пожелаеш!

Говоря точно така както ако беше срещу мен!Аз съм реален човек и ти казвам че не си наясно с обстановката в България!Пак повтарям,това е реалността и ти ако не желаеш да я видиш,може да продължиш да ми повтаряш,неща които зная,но в България сме на космически растояния,от твоите съчинения!

Апатията и безразличието,са просто за оправдание!На ден се срещам с 30-100 човека които не познавам!
Всеки има негово мнение,но не се заявява публично,а неща на които са били свидетели,за нищо на света не биха казани публично,а пък за пред съда абсурд!

Дори наглеца, тариката, грубиянинът са такива, защото прикриват своя реален страх да не изгубят сегашното си положение. Страхът е огромен и е навсякъде. Ако някой смята, че не го е страх, той просто няма виждане, за което е готов да се бори сериозно. А в съда вина се доказва със свидетели, без които няма присъда и нередности. Ако надвием страха си и се разприказваме само за мурафетите на непосредствените си служебни началници, скоро ще се чудим с какъв акъл сме търпели всичко това.

Конкуренцията, която очаквахме да постави нещата на полагащите им се места, така и не се появи, защото беше изместена от тайните попълнения на онези със задачите, чакащи реда си за включване в поредната акция срещу надигащия се “фашизъм”, “екстремизъм”, “реваншизъм” и прочие мишени на революционната бдителност, оправдаващи всяка метаморфоза и постъпка... Каква конкуренция може да има, когато в допълнение и всичко останало се решава с шарене под масата, а никой не иска да губи поради незаплатена честност...

Нещата понастоящем са такива, че лукса да бъдеш честен най-често ти отрежда мястото на аутсайдер. Обратното - наглостта и явното вредителство често те правят ако не уважаван, поне слушан, и това е в пряка връзка със страха, че имаш властта да вгорчиш живота на подчинените си, а акъла ти е толкова че да не се спреш пред това, че съсипваш службата заради личните си пристрастия.

"Ако спечеля - печели цял народ.Ако загубя - губя само меня си."
Загуби себе си,но остана в безсмъртието и душите ни като нещо чисто и свято!

Tи просто си посочила отговора!Благодаря!

и ще бъде много жалко, ако се окаже, че сме гласували не против феодалните порядки и взаимоотношения, а срещу определен човек. Да вземем шефа Ш, който в съответствие с обхвата на властта си разпределя съответните “порции” на ресурсите х, у и z между служителите A, B и C. Закона е казал ясно разликите между ресурсите х, у и z, но шефа казва на “А да се даде z”, след като най-вероятно знае, че по закон трябва да е x, а не z. И тази съзнателна или несъзнателна шефска грешка отприщва нещо изумително: веднага се намират поне един-двама заместници на шефа или заместници на заместниците му, които напористо се самопредлагат в качеството на изпълнители на противоречащата на закона шефска заръка и носят за подпис съответната заповед. Вместо предвидения от закона кон, на служителя е пробутана кокошка, възраженията или протестите му са игнорирани, а служителя, който се е предложил в ролята на маша, “добронамерено” обяснява на прецакания: “Прав си, че по закон трябва да е x, а не z, обаче ние сме ти го дали за x, а ти щом държиш, ползвай си го както искаш и недей да спориш, защото ще ти го вземем!” – пълна безсмислица, все едно да ти кажат :”Ето ти кокошка вместо кон, ама ти не казвай, че това не е кон, за да не ти го вземем”. Този номер ми е игран не веднъж и от хора, на които съм помагал приятелски, и съм им посвещавал от личното си време, а комбинацията им на безсмислицата, закононарушението и заплахата три в едно по-добре да не коментирам.

Най-изумителното в подобни случаи е пълното изчезване на разсъдъчната дейност у мераклиите да докажат личната си преданост към шефа и абсолютната невъзможност да разберат, че след като закона е регламентирал нещо, шефа няма право да го регламентира след това. Подобно самонавиване на управленския екип и безумното упорство в глупавите си грешки едва ли би съществувало дълго без управленските навици да се говори едно, а да се цели друго, което кара посредствените служители да бързат с издокарването си пред началството, да горят след това като бушони, а шефовете и нравите да си стоят недосегаеми.

Българинът обича свободата, но друг на тепсия да му я поднесе.

Днес, когато Апостола на Свободата - Дякон Лъвский
е повече от икона, е редно не само да споменуваме от време на време кое що е казал, а да се помъчим да дадем и ние своята лепта за Родината.

“За отечеството работим, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправиме и все да си вървим наедно, ако ще бъдем хора!”

Прав си!

Байовци, бива ли да приписвате на Левски творенийцето на сценаристите на сЛафчо Чалгата - "Предсмъртното..."?! Срам, срам! Има достатъчно книги с писмата и биографията му, четете и не се поддавайте на всяка провокация, парадираща с името на Апостола.