Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01.2019 12:32 - Рискове и опасности пред човешката цивилизация
Автор: kandssystems Категория: Политика   
Прочетен: 1031 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 03.02.2019 11:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Рискове и опасности пред човешката цивилизация

Д-р инж. Станислав Кутев

Много е изговорено и писано по тази тема. В публичното пространство от десетилетия се коментират рисковете за човечеството от ядрена катастрофа, климатичните промени, военни конфликти и т.н., но  малко е дискутирано върху непосредствените рискове и опасности в обозримо бъдеще свързани с посоката на развитие на нашата цивилизация. В много публикации съвсем фриволно се използват понятия като краят на човечеството, заплаха, предизвикателство, гибел и т.н. Според систематиката на проф. Слатински7 „рискове и опасности” са най-издържани като понятия за настоящата тема.

Възможно ли е в прогреса на цивилизацията да има капани водещи до социални катаклизми в краткосрочен план заплашващи съществуването ни? Обикновено това е тема на белетристиката, фантастиката, футурологията, но без акцент върху  детерминираността, темповете на промените, срокове и степен на въздействие.

Докато се подготвях за тази статия и преглеждах написаното от други автори по темата бях на път да се откажа, тъй като се оказа, че има много автори, които са се докоснали или развили по аналогичен начин тази проблематика (Ричард Докинс, Стивън Пинкър, Мичио Каку, Дъглас Мъри и др.). Като похлупак на всичко излезе и новата книга на Ювал Ноа Харари – „Homo Deus”. Все пак реших да продължа, разглеждайки известните факти от по-друг ракурс и с по-различен акцент. Окуражаваме и забележимата автоцензура, която си налагат в световен мащаб академичната общност, учени, анализатори по нелицеприятни и политнекоректни въпроси. Например неглижирането в публичното пространство, а в някои случаи и отричане, трудовете на цяла плеада учени и визионери като Хънтингтън, Дъглас Мъри и др. без сериозна обосновка е показателно.

Преди да говорим за заплахите и рисковете пред човешката цивилизация нека да отхвърлим тези от тях, които вече не са актуални. Според Ювал Ноа Харари10 (един автор, който приемам сериозно, дори когато съм на  различно мнение) човечеството вече се е справило с три проблема: глад, епидемии, войни. В момента от недохранване и последствията от него умират ежегодно около 1 млн. човека, а от преяждане и затлъстяване-3 млн. Справили сме се с едрата шарка, под контрол са (няма риск от пандемия) болести като Ебола, СПИН и др. От насилствена смърт загиват около 620 000 (от тях 120 000 от военни действия, а останалите от криминални престъпления), а от самоубийство-800 000. С други думи тези, а и други заплахи престават да са риск за човечеството само защото губят в състезанието с науката. Същият автор, именно като резултат от революцията в науката, допуска в обозримо бъдеще постигането на безсмъртие, но не го разглежда като заплаха, а като постижение. От гледна точка на пренаселеността, обаче то е изключително рисков фактор. Не трябва да се забравя, че смъртта е мощен регулаторен фактор в цялата Вселена-умират звезди, галактики, живи организми. Смъртта е неотменима част от процеса на еволюцията. Ролята на науката като панацея за проблемите пред живота на планетата е много съмнително пред вид другите проблеми които поражда поредният й продукт -  Четвъртата индустриална революция. Тя решава едни, но генерира други. Например едно от най-големите предизвикателства пред либералната демокрация и съществуващата ценностна система произтичат от нея.

Стивън Хокиннг11 прогнозира изчезване на човешката цивилизация след 1000 г., което дава шансове чрез разселване на човечеството на други планети да се елиминират някои от заплахите, но в обозримо бъдеще, дори приносът на Илон Мъск за колонизиране на Марс, нямат практическа стойност. Ако до 2050-2070 г. се заселят няколко стотин или хиляди човека там, това няма да реши проблемите с пренаселеността и изчерпването на ресурсите на Земята, а вярата че технологичното развитие ще реши тези проблеми е утопично. Самото то  изисква огромен ресурс. Учени като известния физик Мичио Каку14 и климатологът Рето Кнути15 акцентуват върху климатичните изменения и конкретните заплахи и апокалипсис  произтичащи от тях за близките 4-5 години. Те не са антропогенни и не са обект на настоящата статия. Все пак, повечето учени се обединяват около прогнозата за поне 200-300 г. отсрочка.

В настоящата статия са направени няколко допускания, сами по себе си дискусионни, но за целите й ще бъдат приети аксиоматично.

-        Теорията на Хънтингтън12 за структуриране на обществото на няколко цивилизации по критерий натрупана критична маса от етнокултурни и религиозни различия и различната им степен на съвместимост.

-        Необратимост на процеса на технотронно развитие.

-        Доклада на Римския клуб7 пред ООН за капацитетните възможности на планетата Земя – приблизително 12 млрд. човека.

Следващите две допускания са основни за статията, но ще бъдат обосновани в процеса на анализа.

-        Необходимостта от ъпгрейт на ценностната състема на Западната цивилизация.

-        Предефиниране на понятието „Глобализация“-ъпгрейт на основните й парадигми. Напр. пълен отказ от един от четирите основни стълба – свободно (еднопосочно) движение на хора извън рамките на една цивилизация, съюз, общност на народи.

Кои са тези неизбежни промени следствие на цивилизационното развитие, представляващи риск в близките 30-60 г.(едно-две поколения)?

Някои от тях са например появата и излизането на преден план на една нова страта в стратификацията на обществото – подчертано иерархично разделение на обществото по критерий знание и ниво на компетентност. Бесните темпове на технотронно развитие и нарастването на обема знание за обработка и осмисляне е сериозно предизвикателство пред човешкия мозък. Независимо от тенденцията на увеличаване на интелектуалния потенциял на тандема човек-машина, стратификацията по критерий IQ и знание ще нараства, отчетливо разделяйки обществото на отделни прослойки.

Процесът на търсене на идентичност след периода на идеологическо разделение е глобален и неоспорим феномен и детерминира еднопосочно фрагментацията (партикуларизация по С. Мичев3) на обществото в противовес на глобализацията.

Азбучна истина е, че всеки човек има някакъв таван на компетентност, който не може да бъде надскочен, но този факт много рядко се взема под внимание при различните социологически, политически и т.н. анализи. Респективно рядко се използва  като средностатистически параметър за дадена общност при изследване на реакциите й на дадени политически или социални събития.

Тези и още много други нови тенденции в развитието на обществото предопределят неговото неустойчиво равновесие като система и респективно минимума на сигурност в нея. Намираме се в  цикъла на Третата вълна на Сигурността – вълната на риска и най-малките въздействия могат да изкарат системата от нейния доскорошен хомеостазисен атрактор7. Именно тези въздействия, които могат да нарушат траекторния хомеостазис на развитието на човечеството са ситематизирани в следните 4 групи:

-        Четвърта индустриална революция

-        Пренаселеност

-        Климатични промени

-        Геополитически заплахи

Настоящата статия няма за цел оценка на риска , а само систематизиране на факторите, които го определят и посоките в които трябва да се търсят решения  възстановяване на равновесното състояние на човечеството.

 

1.     Четвъртата индустриална революция

Когато се говори за Четвъртата индустриална революция различните специалисти влагат различни нюанси в понятието. За целите на настоящата статия е достатъчно да я определим като тотална роботизация (автоматизация) на производство, услуги, комуникации, армия, енергетика, транспорт, управление, като Internet of Things, съкр. IoT (интернет на нещата) е само един аспект от нея. Промените в начина на живот на хората ще са кардинални. От всички следствия от нея ще се анализират само тези, които представляват някаква форма на глобален риск и заплаха.

1.1 Масова безработица. Ако се приеме, че разгара на Четвъртата индустриална революция ще бъде след 5-10 г. може да се очаква почти напълно да изчезне нискоквалифицирания труд и значителна редукция на средноквалифицирания. Естествено този ефект ще бъде различен за различните региони, но глобализацията, независимо от бъдещите й превъплъщения ще има решаваща роля за бързото му разпространение по целия свят. Брутния вътрешен продукт (БВП) на света ще се формира предимно от труда на висококвалифицирани специалисти. По данни на ЕВРОСТАТ средния процент висшисти за Европа е 38%, но не повече от 60% от тях са в категорията висококвалифицирани специалисти. Като изключим и Северна Америка, в другите региони на света процентът е много по-нисък или средно за света е под 20%. Това означава, че до 10 г. в света ще има няколко милиарда излишни хора (хора с минимално участие във формирането на БВП). Изводът е толкова стряскащ, че точните цифри не са толкова съществени. За оценка на риска е важна тенденцията.  От тук нататък възможните сценари са няколко:                       

- БВП на света, формиран от активната прослойка – висококвалифицираните специалисти (очертават се около 1,5-2 млрд. човека), през бюджетите на държавите да се отделят достатъчно средства за социални цели за слабопродуктивната част от населението – разтваряне на ножицата между бедни и богати, но туширане на различните видове социално недоволство за известно време чрез социални програми.

-   Недостатъчно финансиране за социални придобивки и подпомагане – главоломно нарастване на бедността в световен мащаб, мощни миграционни потоци и повсеместна борба за оцеляване и социален комфорт, повсеместни локални сблъсъци с висока интензивност.

1.2 Симбиозата човек-машина. В този случай не става въпрос за научна фантастика-киборги, сблъкък между изкуствен интелект и човешки и т.н., а за съвсем реални тендинции. Отдавна се работи и има напредък в създаване на директен, бърз достъп чрез имплант в мозъка до големи бази данни, качени на сървърите по цял свят. Дори нормативната и законова уредба за достъпа до тези технологии да не закъснее фатално, едновременната им поява в центровете на различните противостоящи  цивилизации, общности и региони ще бъде проблем за един фрагментиран свят, с децентрализация на властовия ресурс (тази тема ще бъде разгледана по-подробно в следващите абзаци).

1.3. Напредъкът на медицината и фармацията. Рязкото нарастване на средната продължителност на живота на хората и най-вече на  навършили 60 г. през последното десетилетие ще продължи експоненциално (тази тема ще бъде разгледана по-подробно в следващите абзаци). Биологията е на границата на ключови открития свързани с промяна на биологичната граница на човешкия живот (последните изследвания на теломерите, причините за стареенето, генезиса на рака и т.н.).

ТехнологиитеКриспър” и „Талинс”, евгениката са на път в близките години да променят света до неузнаваемост. Освен приноса в лечението на много болести и удължаването на активния период от човешкия живот и на самия него, може ли тази революция да бъде заплаха за цивилизацията? Появата на „Свръхчовеци на базата на скъпоструваща и труднодостъпна генна технология” /Стивън Хокинг11/ до какви дисбаланси в обществото ще доведе? Неизвестността сама по себе си увеличава риска пред човечеството.

1.4. Темпове на развитие. Теорията на Тофлър8 за третата вълна бледнее пред днешните темпове. Революционните промени в науката и технологиите, без да се обръща внимание на козметичните промени в новите модели смарт устройства, са вече през пет-шест години. Може би вече достигаме предела на усвояване на нови знания от човешкия мозък. Следва "burnout"! В много лаборатории и изследователски центрове се работи усилено върху квантовите компютри. Очаква се първите модели да се появят до десетина години. Какво ни очаква след това е абсолютна неизвестност. Много подходяща е метафората на Н. Слатински7: „ Спрете света, искам да сляза”. При тези темпове остава ли време за учене и мислене? Може би това е обяснението защо младото поколение (милениум и Z)  си въобразява, че ще учи само ако се наложи и когато се наложи и за 1-2 месеца може да научи всичко за всичко.

1.5. Задълбочаване на разделението бедни-богати. Докато разтварянето на ножицата в следствие на глобализацията беше неизбежно и предвидимо, то бъдещето разделение вече е по други причини и почти не зависи от изолационизъм или глобализация, а от образователен ценз, интелектуален потенциал и степен на квалификация. Само по себе си разделението на бедни-богати е естествено състояние на обществото и неоспоримо е предпоставка против уравнивиловката и ентропийната му смърт. Основният въпрос, който стои пред социалната държава в условията на либерална демокрация е: Колко бедни да бъдат най-бедните? На прима виста отговорът е: Колкото може да събере и задели държавата през бюджета за социални придобивки.

  В условията на Четвъртата индустриална революция този проблем се преформулира по следния начин: Колко ще искат и могат да отделят знаещите и можещите за незнаещите и неможещите с цел собствената си безопасност? Тук презумпцията е, че жалоните в развитието на човешката цивилизация са се поставяли и се поставят от знаещите и можещите (богатите). Вярно е, че не всички знаещи и можещи са забогатели, но също така е вярно, че почти всички богати са знаещи и можещи (единствено в марксизма10 тази парадигма е обърната с главата на долу) .

Друг въпрос е обедняват ли бедните при разтварянето на ножицата между бедни-богати? При наличието на икономически разтеж на световната икономика през последните десетилетия отговорът е НЕ! Просто богатите забогатяват с по-бързи темпове от бедните (Стивън Пинкър). Автоматично следва въпросът – вечен ли е икономическият растеж? Последните 30 г. необходимото за целта потребление се поддържа с кредити и чудовищна задлъжнялост на държавите!

1.6. Нов вид стратификация на обществото. В обществените науки-социология, политология и др. е общоприето понятието стратификация. Единствено в реалната политика и медиите по обясними причини (зависимост по дефиниция от електората и широката аудитория) е неприлично (политнекоректно) да се говори за иерархически структури в обществото по даден параметър - материален статус, социален статус, обществен принос в развитието на обществото, цивилизоционен принос и т.н. Естествените иерархически разломи в един социум - степен на образованост, интелект (IQ), квалифицираност и т.н. в близките години ще се наложат по естествен път като доминираща иерархия предопределяща местоположението на дадена личност в него. Като критична граница в тази иерархия ще бъде принадлежността към една от двете категории хора – излишните или правещите цивилизацията. Днес все още тази граница е размита, но в разгара на Четвъртата индустриална революция двете категории ще се открояват все по-ясно и тази дивиргенция в социума е ще бъде нейна отличителна характеристика. Естествено възниква въпросът: Възможно ли е всички хора (почти) да достигнат такова ниво на знание и възможности, че класата (прослойката) на излишните да се сведе до минимум? В обществените науки днес е прието понятието маргинализация аксиоматично да се отнася за някакво малцинство. На понятийно ниво възможно ли е да се говори за маргинализация на по-голямата част от обществото? Логичният отговор е ДА! И сега отговорът на първия въпрос: нивото на знания, образованието е на първо място въпрос на вътрешна мотивация на индивида и на второ на рестрикции от страна на обществото.  Колкото и инвестиции да се правят в образователната система, тя е безпомощна, както и обществото като цяло, да променят нагласите в семейната среда (родители, роднини, приятели и т.н.) които са доминиращи по отношение на мотивацията за образованост, ако няма рестрикции! Ролята на социалните мрежи в мотивацията за знание е по-скоро отрицателна. На трето място е факторът интелектуални възможности. В психологията е доказано, че човек с IQ под 90-100 не подлежи на обучение над определена граница. Такъв човек и в най-престижния университет да бъде обучаван, той ще излезе толкова неграмотен колкото е влязъл (ако изобщо влезе или излезе - това е един мислен експеримент).

Когато се говори за стратификация не трябва да се забравя, че тя се прави по определен параметър. Например по принос в развитието на Теорията на относителността Айнщайн ще бъде с най-висок коефициент, а Пикасо – с най-нисък. Но по принос в областта на изобразителното изкуство Айнщайн ще бъде на дъното.

И все пак, до каква степен ще бъдат адаптивни към бъдещия свят (само след 5-10 г.) тази част от обществото? Като консуматори на удобствата от новите технологии-на 100%. Като творци на живота си и на нещо ново в полза на обществото-ограничено. Бързото усвояване на новите приложения на смартфоните, чатенето в социалните мрежи, игрите и забавленията, които предлагат съвременните информационни технологии, включително ровенето в пикантериите на Si-ликоновите „звезди”, не изисква интелект. Не са малко хората и с под основно образование, които се ориентират в съвременните технологии като консуматори. Личният принос, творческият елемент, а не консумативните възможности са ключовият въпрос! Ако се отчетат и факторите от предните точки, рисковете пред човечеството в следствие на Четвъртата индустриална революция нарастват експоненциално. Ефектът от новата стратификация за различните цивилизации и човешки общности ще е различен. В някои групи хора дивиргенцията ще бъде относително по малка, но в други центробежните процеси ще са исключително мощни.

Политкоректното премълчаване на нелицеприятни истини за обществото води до деформации в масовото съзнание – мъглявите уверения, че в условията на либерална демокрация всеки може да постигне мечтите си води до висока степен на неудовлетвореност за тези, чиито мечти надхвърлят тавана им на компетентност, а от своя страна високата степен на неудовлетвореност води до повишена агресивност и неадекватни реакции и претенции в социален план16.

Когато се говори за социалните аспекти на стратификацията по критерий таван на компетентност и интелектуален потенциал на отделната личност трябва да се отдели специално внимание на Ефекта на Дънинг-Крюгер (Cornell University).

Ефектът на Дънинг-Крюгер17 е когнитивна склонност, при която необразованите хора стигат до погрешни изводи, но тяхната некомпетентност им пречи на метакогнитивната способност да осъзнават грешките си. Казано с още по-прости думи: невежите и необразовани хора имат склонност да надценяват своето ниво на компетентност и опит, докато експертите и наистина образованите имат склонност да подценяват своето ниво на компетентност и опит: „Едно от неприятните свойства на нашето време се състои в това, че тези, които изпитват увереност, са глупави, а тези, които притежават въображение и мисъл, са изпълнени със съмнение и нерешителност”- Бертран Ръсел.

Изобщо стратификацията на обществото, независимо по какъв параметър е, противоречи ли на общочовешките ценности? На западната ценностна система да, но все пак да не забравяме, че и в момента в четвъртата икономика в света, 1/7 от човечеството, се развива успешно в условията на кастова  система, а автократичните управления печелят

 

                 

впечатляващи успехи в икономически план, може би поради успешното елиминиране на властовия ресурс на недостатъчно образовените и компетентни прослойки от населението. Интересна е тезата, че IT сектора вече генерира кастово разделение в обществото20. Понятието кастово общество в тези случаи не трябва да се приема буквално, като например пожизнено закрепостяване в определена каста, а символично по-скоро като осъзнаване на собствения социален статус и уважение към чуждия.

 Друг въпрос. Например „що е то гражданско общество и кой може да бъде наречен гражданин?” Каква е разликата между гражданин на Републиката и член на гражданското общество? По данни на НСИ в България има около 1 млн. неграмотни и полуграмотни (20% от гласоподавателите и почти 30% от активното население) Те като членове на гражданското общество имат право на глас, да протестират, да участват в национални референдуми – например пропорционална или мажоритарна избирателна  система, АЕЦ Белене и т.н. Това естествено състояние ли е на обществото? Отговорът, че те могат да бъдат ограмотени се отнася за сияйното бъдеще, а тук и сега? Има ли диапазон на приложимост на либералната демокрация? Тя е функционално обвързана със свободния пазар, с капитализма, а такъв имаме от по-малко от 300 г. Преди това е имало феодализъм и т.н.. Днес има общества и народи, които са на различни темпорални отсечки в еволюционното си развитие и са далеч от условията в които може да вирее демокрацията.

2.Пренаселеност.

Загрижеността за пренаселеността е древна тема. Още Тертулиан, Платон, Аристотел и др. до като се стигне до Малтус, са дискутирали по въпроса. В много случаи темата се неглижира по политически и корпоративни съображения, а в други се преекспонира по същите причини. Първият сериозен и задълбочен анализ е възложен от Римския клуб9 и направен от екип на три университета /Харвард, Принстън и Иейл/ и е внесен като доклад в ООН. Резултатът е впечатляващ. В доклада, като таван на капацитета на планетата Земя е посочена цифрата 12 млрд. човека. В последствие най-населената държава в света – Китай въвежда контрол и рестрикции върху раждаемостта, които продължават десетки години, в следствие на което рязко намаляват разликите в населението й спрямо други държави.  

Оценката на други учени за тавана варира от 10 до 16 млрд. Някои анализатори като Мичио Каку14 стигат до извода, че Земята вече е пренаселена и оптимумът е около 4-5 млрд.

Документ от 1994 г. съставен от учени във връзка със световното свръхнаселение „IAP statement on population growth” твърди, че много екологични проблеми като нарастващите нива на атмосферен въглероден диоксид, глобалното затопляне и замърсяването се влошават чрез нарастването на населението. Други проблеми свързани с пренаселеността включват повишено търсене на ресурси като прясна вода и храна, глад и недохранване, консумиране на естествени ресурси (като изкопаеми горива) по-бързо отколкото се добиват и влошаване на жизнените условия.

По официални данни на ООН за 2017г. световният прираст е около 85 милиона годишно. Не трябва да се забравя, че при константни други условия (отсъствие на рестрикции върху раждаемостта, епидемии, глобални бедствия и т.н.) тази цифра ще се увеличава експоненциално.

Според доклад с доста оскъдна обосновка за оценяване на населението от ООН през 2004 г., световното население ще се стабилизира около 2050 г. и ще остане стабилно до около 2300 г. Проучване от 2014 г., публикувано в списание Сайънс, се съмнява в тази проекция, твърдейки че нарастването на населението ще продължи и в следващия век. По-скорошна проекция на ООН предполага, че населението ще продължи да нараства до 15 милиарда до 2100 г. Няма общоприето становище по въпроса!

През 2017 г. над една трета от 50 учени, спечелили Нобелова награда, запитани от списание Times Higher Education, казват, че човешкото свръхнаселение и деградацията на околната среда са двете най-големи заплахи за човечеството. През ноември същата година изявление от 15 364 учени от 184 държави сочи, че бързо нарастващото население е „основна причина за много екологични и социални заплахи“.

Другият  фактор, който влияе на нарастването на населението е рязкото увеличаване на средната продължителност на живота. Нека си представим мислено, че на пазара се появи достъпен продукт удължаващ живота до 200 години (медицината и фармацевтичните компании работят по въпроса) – до 1-2 поколения максимум човечеството ще е загинало от пренаселеност!

 Малките разминавания в прогнозите на различните изследователски колективи не променят общата картина. Дали ще достигнем тавана на капацитета на планетата след 1 или 2 поколения почти няма значение, след като агонията ще започне в обозримо бъдеще ако не се вземат спешни мерки – контрол и рестрикции върху раждаемостта (рискът да е вече късно-остава). При един усреднен сценарий при тези темпове 10 млрд ще достигнем след около 30г – началото на агонията.

Според доклад на ООН13:

·                Световното население в момента расте с приблизително 85 милиона души годишно. Сегашните прогнози на ООН поставят населението на 9 милиарда през 2050 г., само ако има спад в средния коефициент на плодовитост от 2,5 на 2.

·                Почти цялото нарастване ще се случи в развиващите се страни, където днешният брой от 5,3 милиарда души се очаква да нарасне до 7,8 милиарда към 2050 г.

·                В периода 2000 – 2005 г. средният коефициент на плодовитост е 2,65 деца на жена,

·                В периода 2000 – 2050 г. за девет държави се очаква да допринасят за половината растеж на населението по света: ИндияПакистанНигерияДР КонгоБангладешУгандаСАЩЕтиопия и Китай, подредени според размера на приноса си към нарастването на населението. Китай все още би оглавявал този списък, ако не беше политиката за едно дете.

·                Глобалната средна продължителност на живота се очаква да продължи да се покачва от 65 години през 2000 – 2005 г. до 75 години през 2045 – 2050 г. В по-развитите региони, проекцията е 82 години към 2050 г. Сред развиващите се страни, където средната продължителност на живота днес е малко под 50 години, тя се очаква на нарасне до 66 години към 2045 – 2050 г.

·                Обезлесяване и загуба на екосистеми, които имат голям принос към глобалния баланс на атмосферен кислород и и въглерод диоксид; около осем милиона хектара се губят всяка година.

·                Интензивно животинско селско стопанство за да се издържа многобройното население. Това води до заплахи, сред които еволюция и разпространение на бактерии, устойчиви на антибиотици, превишено замърсяване на въздуха и водата и нови вируси.

·                Повишен риск от пламване на епидемии и пандемии. 

·                Повишена престъпност и конфликти покрай оскъдни ресурси и пренаселеност, водещи до повишен риск от война.

 

И не на последно място много биолози и социолози гледат на пренаселеността като на сериозна заплаха за качеството на човешкия живот.

В противовес на изложеното до тук е обратната теза. Изявен представител на екооптимистите е Стивън Пинкър6. С много цитати на известни изследователи и футуролози той защитава тезата, че няма риск от пренаселеност и изчерпване на природните ресурси. Според цитираните от него изследвания прирастът на населението от десетилетия намалява. Във всички региони по света в следствие на повишаване на образоваността има доброволен отказ? от многодетство. Според него увеличаването на средната продължителност на живота е фактор, който води автоматично до осъзната необходимост от намаляване на раждаемостта? и около 2050 г. населението на Земята ще бъде малко под 10 млрд. и ще започне да намалява. В тези разсъждения трябва да се акцентува на следното:

            -  Стивън Пинкър никъде не отрича, че има допустим таван на населеност на планетата. Единствената му теза е, че той няма да бъде достигнат поради естествената саморегулация на процеса на нарастване на населението.

           -     В цитираните от него изследвания, след 2050 г. населението ще започне да намалява, но прирастът остава положителен - това е логически неиздържано.

           -   Вярата  във всемогъществото на технологичния прогрес и неговия хомеостатичен характер да решава всякакви проблеми навсякъде и веднага без вредни странични ефекти е меко казано недостатъчно обоснована.

          -       На какво се дължат големите разминавания между двете тези защитавани от известни учени? Причините сигурно са много, включително и субективни, но решението е широка дискусия по тези въпроси (широка дискусия между специалисти, а не сред широка аудитория)1. Все пак, една от основните причини се откроява - неглижиране на темата поради политкоректност.

В заключение един пример от Ювал Хараре10: „ ако се запази днешният прираст на населението през 2100 г. в Южна америка хората ще трябва да стоят прави един до друг защото няма да има място да седнат” – може би е леко преувеличено, но оригинално!

Истината е: повече население → повече индустрия →повече потребление→повече отпадъци →повече въздействие върху климата →повече потребност от енергия и суровини →повече неравенство →по-големи претенции за комфорт →повече социални проблеми →повече миграция и т.н.

3. Климатични промени.

 Рисковете и опасностите от климатичните промени отдавна с във фокуса на обществения интерес. Въпреки, че все още е дискусионен въпроса в каква степен сегашните, все още леки промени в климата, са предизвикани от естествените флуктуации и цикличност ( справка John Casey - The Dark Winter) или от антропогенни фактори, несъмнено човешката дейност е рисков фактор.

 Учени предполагат, че човешкото въздействие върху околната среда като резултат от свръхнаселение, прахосническа консумация и разпространение на технологията са довеждат планетата до нова геоложка епоха, условно наречена антропоцен.

Например Джим Захос от Калифорнийския университет доказва, че критичната маса на парниковите газове е 5000 гигатона, след което ще има рязко покачване на температурата ( много повече от 6те градуса преди 55 млн. г.), необратими изменения в климата, непознати в досегашните геологически епохи, но и най-песимистичните прогнози не предвиждат непосредствена заплаха за цивилизацията като цяло в рамките на 1-2 поколения (30-60 г.). Отсрочката за човечеството е поне 200-300 г.

По-скоро е обосновано климатичните промени да се разглеждат като функция на рисковете от пренаселеността. Увеличаването на населението е свързано с увеличаване на общото потребление, респективно производство на всичко – енергия, храна, отпадъци, транспорт, промишлени стоки и т.н, а то е в пряка връзка с вредното въздействие върху околната среда във всичките му аспекти. Има също така пряка връзка между икономическия и технологичен разтеж и негативните промени в екосистемата под натиска на многото на брой потребители.

4.Геополитически заплахи.

Геополитическите заплахи в класическия смисъл не са обект на настоящия анализ. Единствено трябва да се отбележи, че трансформирането на Великите сили в Регионални сили, изолационизмът, фрагментацията на света, залезът на ООН ще доведе до затруднения при вземане на решения от планетарно значение19. Все още водещи фактори в геополитиката са интересите на мултинационалните компании и едрия капитал отразени в политическите решения.  Национално отговорния и глобално отговорния едър бизнес от една страна и политическата класа от друга все повече ще трябва да се интегрират с think tanks обществата18 с цел глобално сътрудничество.

Очертава се тенденция за Нов световен ред коренно различен от до сега спряганите модели.  Think tanks-обществата2 с голям властови ресурс са кандидатът за водеща роля в Световната политика и координатор на Регионалните сили

Косвената роля на глобализацията в сегашната й форма е усилване на ефекта от  четирите групи заплахи и рискове. Нейният контрапункт е разрастването на национализма, особенно в Европа и трансформирането му в цивилизационизъм (моля за извинение за компилацията).

Обобщение: Описаните рискови фактори пред човечеството могат да се разделят на две групи: 1. Такива които са пряка заплаха - безработица и социални сблъсъци, миграционни процеси, съперничество между регионалните сили и цивилизации, критично ниво на населението на Земята и 2. Увеличаване степента на риск в следствие на непредсказуемостта, неизвестността на последствията предизвикани от фактори като новата стратификация, прекомерното разтваряне на ножицата между бедни-богати, споменатите революционни нови технологии и т.н.

1. Извод: Единственото полезно и безалтернативно действие, което рязко ще намали или напълно ще изключи някои от рисковите фактори за гибел на човешката цивилизация в обозримо бъдеще, с доказан ефект и възможност за прилагане е: КОНТРОЛ, РЕСТРИКЦИИ ВЪРХУ РАЖДАЕМОСТТА, нулев прираст и като пожелание-тенденция към намаляване на населението на планетата. Във връзка с пряката зависимост между икономическия и технологичен разтеж и вредното му въздействие върху екосистемата изходът е при запазване на качеството на живот и прогреса да се започне от по-ниска база – по-малка пренаселеност.

 

2. Извод: Ъпгрейд на Западната ценностна система. Парадигмите от преди 20 и повече години с достатъчна степен на точност могат да бъдат отнесени към ерата на Тутанкамон, тъй като се равняват по темпове на еволюционно развитие на хилядолетия (справка Алвин Тофлър8). Фетишизирането на някои принципи на Западната ценностна система (например универсалността) определено пречи за  осмисляне на съвременното състояние на света. Първата плаха стъпка в тази посока е направена - официалният отказ от мултикултурализма5. На дневен ред е развенчаване на мантрата, че различията обогатяват хората. Всеки, който иска да се обогатява в културно отношение може да отиде лично и на място при първоизточника на така желаното различие. На екскурзия! И все пак, за да не се пътува толкова далече, Дъглас Мъри5 дава пример, че ако има културна потребност от китайски ресторанти във Виена са достатъчни 500 китайски мигранти, а не 100 000. Вътрешните противоречия на понятийно ниво в Западната ценностна система и неадекватността й по отношение на новите предизвикателства пред света реално блокират опитите за политически решения на настяшите проблеми.

3. Извод: Преформулиране и прецизиране на основните стълбове на процеса на глобализация. Например в следствие на обективните процеси на капсулиране на цивилизационните общности (търсене на етнокултурна и религиозна идентичност), свободно движение на хора може да има, но в техните рамки (например в рамките на Европейския съюз) или само с двупосочен билет. Процесът на формиране на виртуални етнически общности (по Стефан Мичев3), независимо от степента им на интегрираност, води до риск от дестабилизация на обществото-гостоприемник. Към тезата на Хънтингтън за „Сблъсък на цивилизациите” може да се добави, колкото и да звучи цинично: „има контакт-има сблъсък, няма контакт-няма сблъсък”. Може би първият политик, който реално осъзнава и декларативно признава необратимостта на процесите на изолационизъм е Доналд Тръмп. Тези процеси не е задължително да бъдат свързани с протекционизъм, но е възможно. Свободно движение на стоки може да има и под нова форма на търговски правила и съюзи.

4. Извод: Един страничен на пръв поглед риск е преяждането с комфорт (по д-р Николай Михайлов).  Зоните на комфорт са притегателен магнит за миграцията във всичките и форми. Обедняването на едно общество (или намаляване на степента на комфорт)  при стагнация и икономически кризи води до социално напрежение и сблъсъци Протестите на жълтите жилетки във Франция са показателни, тъй като те бяха  инициирани (поне в началото) от средната (долните й слоеве) класа, а не от маргинализирани групи. Бяха засегнати някои техни придобивки и качество на живот в следствие на социални реформи и намаляване на бюджета за тях. Има ситуации,  в които мнозинството трябва да е наясно, че в някаква степен обедняването е естествен процес, дори когато е за кратко време. Всяка икономика има две страни - производство и консумация. През последните 30-на години консумацията се поддържаше с кредити. Това не може да продължава вечно. Огромния държавен дълг е балон, който всеки момент ще се спука. Увеличените разходи за сигурност (най-вече свързани с тероризма) е постоянен фактор, който ще редуцира социалните разходи. Все още в публичното пространство не се прави разлика между комфорт и качество на живот. Качеството на живот е в постоянен разтеж от самото начало на човешката цивилизация и означава задоволяване на нарастващите потребности, а комфортът е синоним  най-вече на излишъците.

5. Извод: Комбинацията от гореизложените  рискове пред еволюцията води до още една конкретна заплаха – мощните миграционни потоци, които вече заливат света. Докато вътрешно цивилизационната миграция може да се определи само като демографско преструктуриране на даден регион, то междуцивилизационната миграция води до сблъсък между ценностни системи и начин на живот в следствие на натрупаната критична маса от етно-културни и религиозни различия. Западната цивилизация вече се събуди от летаргията и неглижирането на проблема. Стената на Доналд Тръмп с Мексико, освен реалната необходимост от нея е и символичен знак към света, че вече има политици, които са осъзнали проблема. Европа, бавно и мъчително осъзнава проблема, не не смее да признае, че решението му минава през ъпгрейт на ценностната система и предефинирането й на понятийно ниво (Извод 2 и извод 3).

 6. Извод: Четвъртата индуствиална революция е безалтернативна , но обществото не трябва да си затваря очите пред опасностите и рисковете от нея.       

 Заключение: Дано да не съм прав и човечеството да е хомеостатична система. Да не се спускаме спираловидно към дистопия на насилие и несправедливост в следствие на закъснели реакции на очевидни проблеми!

 

Литература:

1.Докинс Р., „Наука в душата” 2018г

2.  Дьо Монбриал Т., „ Мозъчните тръстове-начин на употреба” 2018г.

3. Мичев С., „Н.Т. Национална сигурност” 2014

4. Маркс К., Енгелс Ф., „Комунистически манифест” 1895

5. Мъри Д.,”Странната смърт на Европа” 2017г.

6. Пинкър С., „Просвещение сега” 2018г.

7. Слатински Н., „Н.Т. Национална сигурност”, 2016г.

8. Тофлър А., „Третата вълна”

9. Форестър Д.,,Доклад на Римския клуб пред ООН”, 1979

10. Харари Ю. „ Homo Deus” , 2018г.

11. Хокинг С. „Отговори на фундаментални въпроси”, 2017

12. Хънтингтън С., „Сблъсъкът на цивилизациите”, 1995

13. Уикипедия

14. Kaku M., „The Future of the Mind:

15. http://analizi.bg/предсказано-от-климатолог Кнути Р., „ Доклад  Междуправителствената група експерти по изменение на климата. Швейцария,2017

16. http://kandssystems.blog.bg/politika/ Кутев С., Феноменът агресия

17. https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Efektat-na-Daning-Kriuger Ефектът Дънинг Крюгер

18. http://kandssystems.blog.bg/politika/ Кутев С. „Политическата класа и Thing tanks обществата”

19. http://kandssystems.blog.bg/politika/ Кутев С., „Quo vadis populo

20. /technews.bg/article-109494.html ИТ развитието формира кастово общество

 

 

 

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kandssystems
Категория: Политика
Прочетен: 28277
Постинги: 12
Коментари: 15
Гласове: 26
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031