Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2013 11:11 - ДЕНЯТ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ В ГЛАЗГОУ!!!:)))
Автор: ka4ak Категория: Политика   
Прочетен: 2787 Коментари: 11 Гласове:
33


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
тук може да си припомните какво написа  Мария, в училище:
ka4ak.blog.bg/politika/2012/06/06/zdraveite-priiateli-obeshtah-bisercheta-no-popadnah-na-diama.964404


А,тук вече като студентка по архитектура в деня на БУДИТЕЛИТЕ!!!  
Глазгоу - 1 ноември 2013 г

image

image

image

БЛАГОДАРЯ ЗА СНИМКИТЕ!!!ЩАСТЛИВ СЪМ МАРИЯ И ВИ ПРЕГРЪЩАМ!!!:)))

за който го мързи,все пак ето го: 

БЪЛГАРИЯ


Една искра пламна в очите ми, докато се взирах в диамантите, разсипани по нощното лятно небе. За първи път усетих жажда за живот и надежда. Гледах втренчено черното кадифено море, придружено единствено от Луната. То беше точно толкова самотно, колкото и аз в Британия. Предполагам, че сентенцията „Ти не разбираш колко много обичаш нещо, докато не го изгубиш..“ е вярна. Само топлите летни спомени ми дават сили да ставам всяка сутрин. Светлината на Слънцето е пулсът на небето , също както и ароматът на праскови в градината на дядо.
Да, аз знаех прекалено добре защо сме напуснали.. Тези земи бяха отровени от корупция и Комунизъм – дума, която всяваше страх и чувство за мъст в очите ни. Затова се махнахме. И просто чакахме Тъмнината да изчезне и още чакаме облаците на страданието да се разсеят след всичките тези години.. Ще попитате – как така тази страна, която е донесла толкова печал на мен и семейството ми може да ме зарежда с духовна мощ, вместо да предизвика омразата ми и презрението ми. Страданието ми само ме изпълни с решителност и желание за промяна. Аз знаех, че един ден Тя ще разцъфне във величие. Аз не мразех Нея, мразех това, в което се е превърнала – Победена, Опожарена и Предадена Държава. Белезите, 500-годишните белези на робството още не са зарастнали, нито пък някога ще зарастнат. Петстотинте години, през които сме били греховно, подло, зловещо заличавани като Нация и споменът, за които все още оставя кървави следи в небето над нас... „Как? Какво да направя за да променя съдбата И“ – питах се аз всяка вечер, готова да се откажа от всичко и всеки за да И помогна да се изправи на нозе.? Вече не можех да се примиря със страданието, изписано по лицата на хората, когато се завръщах у дома всяко лято.
Изглежда сърцето ми не принадлежи на никой друг и никога няма да принадлежи на друг, освен на страната, която приемам за мой Дом. Кога се влюбих в това място ли? Веднага си спомням лятото на 2007 година.. Видите ли, нашата леля ни водеше всяка година, мен и брат ми, по различни исторически места и ни разказваше истории и легенди. Но онази година беше последната година...годината, в която тя внезапно разбра, че има рак на гърдата.. тогава тя ни заведе в малко градче(б.пр.)), високо в планините, в чиито околности течаха полудели реки и падаха млечно -бели водопади... Наричаха го Копривщица.То само чакаше да бъде открито. Изобщо не бях предполагала, че там ще открия и себе си. Това беше като че ли бях спала с години и най-накрая се бях събудила. Разбудена от Вятъра, шепнещ легенди, от кървавите реки и от духа на героите загинали за свободата на тази земя. Техните души още витаеха из дълбоките гори и охраняваха старите дъбове. Чудно ми е какво биха казали те ако видеха България сега. След 500 годишно робство, 500 години жадни - за кръв войници, 500 години – мирис на лееща се кръв, 500 години – с ужасяващите спомени за невинни личица, изгорени живи.. спомени, които дълбаят в душата ти... Всички те са отдали живота си за да не сме вече роби, но ние сме дори по-зле сега. Биха ли загинали те отново, ако знаеха, че само малко повече от 50 години след Освобождението, подвигът им ще бъде отровен от комунизма? Аз разбрах своята Мисия.. - моята цел в Живота е да покажа на мъртвите Герои, че те не са се борили напразно, че жертвата им не е била безсмислена .
Точно тогава аз се промених и съм брагодарна на леля ми, че ми показа Копривщица, защото Копривщица омагьоса тялото ми, ума ми и душата ми. Оттогава аз се втурнах да събирам информация из книги и уебсайтове, жадна да науча, колкото се може повече за миналото на моята Родина. Всеки ден аз откривам нова частичка от себе си в прашната стара История и знам, че ми предстои да намеря още толкова, толкова много... Аз записах и попих всичко, което знам – за да не го забравя никога (нито моите деца, нито внуците ми – аз ще предам наученото на тях - така, както моята леля и баща ми ме научиха). Всичко това е татуирано в сърцето ми завинаги.
Мъглата в самосъзнанието ми най-после се вдигна и сега съм наясно със себе си – България преди всичко. Тя беше и винаги ще бъде. Моята Родина!



Бъдете ЗДРАВИ  и СВОБОДНИ!:)))

Здравейте в свободната зона на Блог.бг.Обяснявам за зоната.Никога не трия коментар!Няма модерация!Единствено автора на коментара може да го махне!
ЗА ТЕЗИ КОИТО НЕ ЗНАЯТ!
НИКОГА НЕ БИХ ПУБЛИКУВАЛ НЕЩО КОЕТО СТЕ СПОДЕЛИЛИ С МЕН НА ЛИЧНИ!






Гласувай:
33



1. ka4ak - Здравейте!!!То е ясно,че няма нужда от коментар,но Шоуто бе на 6+,а срещата зад мавзолея,ме остави без дъх!!!:)))
02.11.2013 20:00
От детското Шоу,ще Ви пусна снимки,а от срещата,нека има лиги!:)))
Жестоко бе,а се запознах и с непримирими ВРАГОВЕ,с които братски се прегърнахме!!!:)))
Просто си е кеф!!!:)))
цитирай
2. ka4ak - На фона на българското знаме , над Орешарски ,в дясно,е Мария!:)))
02.11.2013 20:05
На първата и втората снимка:)))
Подсказвам!!!
цитирай
3. harvi - Владо,
02.11.2013 21:15
как се коментира след тези думи... Сега плача, като се взема в ръце... Като на кинолента се изнизват шарените черги, красивите носии, "Време разделно", "Под игото" и "Записките".... За "На всеки километър" не ми се говори, но това, което той символизира, изтри всички цветове от паното, наречено България. Остана само кафяво-червена утайка... Явно трябва да умием умовете и сърцата си в тези "млечно-бели водопади край Копривщица" и да потърсим себе си! И своята мисия... Много силни, вълнуващи и изобличаващи думи... Каквото и да се каже, ще е недостатъчно...
цитирай
4. ka4ak - 3. harvi - Владо, Eва,ПОКЛОН!!!:)))
02.11.2013 22:09
harvi написа:
как се коментира след тези думи... Сега плача, като се взема в ръце... Като на кинолента се изнизват шарените черги, красивите носии, "Време разделно", "Под игото" и "Записките".... За "На всеки километър" не ми се говори, но това, което той символизира, изтри всички цветове от паното, наречено България. Остана само кафяво-червена утайка... Явно трябва да умием умовете и сърцата си в тези "млечно-бели водопади край Копривщица" и да потърсим себе си! И своята мисия... Много силни, вълнуващи и изобличаващи думи... Каквото и да се каже, ще е недостатъчно...

Много ме зарадва,че си от тези които разбират и усещат,какво са прочели!Вярвам на Мария и знам,че с такива деца,няма да се затрием!!!:)))
цитирай
5. ka4ak - Още една подробност!Мария го е писала,малко преди да навърши 14 години!!!:)))
02.11.2013 23:02
В края на учебната година,е прочетен на тържеството в училището,като най доброто сътворено от випуска!!!:)))
цитирай
6. ka4ak - Училището е в Нюкасъл!:)
02.11.2013 23:30
И е писано на английски език!!!:)))
Превода е на Руми/osi4kata/,която в момената вършее из България,за да се насити от дългия си престой в Нова Зеландия!!!:)))
цитирай
7. tota - Поздрави за споделеното есе!
03.11.2013 14:28
От всеки ред прозира обич към Родината!
Не мога да си обясня това, което виждам на снимките. Защо студентите държат в ръцете си плакати, написани на латиница? Това ли е нашата азбука? Нали сме българи?
цитирай
8. ka4ak - 7. tota - Поздрави за споделеното есе! Атанаске,ние го рабираме и без надпис!:)
03.11.2013 16:04
tota написа:
От всеки ред прозира обич към Родината!
Не мога да си обясня това, което виждам на снимките. Защо студентите държат в ръцете си плакати, написани на латиница? Това ли е нашата азбука? Нали сме българи?

То е за световната преса,да се ориентира!!!:)))
цитирай
9. tota - От всеки ред прозира обич към Род...
03.11.2013 16:17
ka4ak написа:
tota написа:
От всеки ред прозира обич към Родината!
Не мога да си обясня това, което виждам на снимките. Защо студентите държат в ръцете си плакати, написани на латиница? Това ли е нашата азбука? Нали сме българи?

То е за световната преса,да се ориентира!!!:)))


И въпреки това...БЪЛГАРИ СМЕ, ПРЕДИ ВСИЧКО!!
цитирай
10. ka4ak - 9. tota - От всеки ред прозира обич към Род...Ати, така е,БЪЛГАРИ СМЕ,но сама виждаш,че Орешарски се прави на чужденец!!!:(
03.11.2013 17:05
tota написа:
ka4ak написа:
tota написа:
От всеки ред прозира обич към Родината!
Не мога да си обясня това, което виждам на снимките. Защо студентите държат в ръцете си плакати, написани на латиница? Това ли е нашата азбука? Нали сме българи?

То е за световната преса,да се ориентира!!!:)))


И въпреки това...БЪЛГАРИ СМЕ, ПРЕДИ ВСИЧКО!!

ОБЪРНИ ВНИМАНИЕ НА ФАКТА,ЧЕ ЕСЕТО Е ЗАДАДЕНО В АНГЛИЙСКО УЧИЛИЩЕ И СЕ ЧЕТЕ КАТО НАЙ ДОБРОТО НА ТЪРЖЕСТВОТО В КРАЯ НА УЧЕБНАТА ГОДИНА!!!
"То беше точно толкова самотно, колкото и аз в Британия." ВЪПРЕКИ ТОВА Е ОТЛИЧЕНО И НАСЪРЧЕНО!!!:)))
Там,за разлика от при нас,МОРАЛ е свещена дума и политиците веднага си подават ОСТАВКАТА ,вместо да поставят рекорди в ГИНЕС по дебилност!!!:(((
цитирай
11. pevetsa - БРАВО НА МЛАДИТЕ!
18.11.2013 19:06
В тях ми е надеждата!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ka4ak
Категория: Политика
Прочетен: 6528769
Постинги: 470
Коментари: 13675
Гласове: 88790
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031