Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
02.11.2013 11:11 -
ДЕНЯТ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ В ГЛАЗГОУ!!!:)))
тук може да си припомните какво написа Мария, в училище:
ka4ak.blog.bg/politika/2012/06/06/zdraveite-priiateli-obeshtah-bisercheta-no-popadnah-na-diama.964404
А,тук вече като студентка по архитектура в деня на БУДИТЕЛИТЕ!!!
Глазгоу - 1 ноември 2013 г
БЛАГОДАРЯ ЗА СНИМКИТЕ!!!ЩАСТЛИВ СЪМ МАРИЯ И ВИ ПРЕГРЪЩАМ!!!:)))
за който го мързи,все пак ето го:
Една искра пламна в очите ми, докато се взирах в диамантите, разсипани по нощното лятно небе. За първи път усетих жажда за живот и надежда. Гледах втренчено черното кадифено море, придружено единствено от Луната. То беше точно толкова самотно, колкото и аз в Британия. Предполагам, че сентенцията „Ти не разбираш колко много обичаш нещо, докато не го изгубиш..“ е вярна. Само топлите летни спомени ми дават сили да ставам всяка сутрин. Светлината на Слънцето е пулсът на небето , също както и ароматът на праскови в градината на дядо.
Да, аз знаех прекалено добре защо сме напуснали.. Тези земи бяха отровени от корупция и Комунизъм – дума, която всяваше страх и чувство за мъст в очите ни. Затова се махнахме. И просто чакахме Тъмнината да изчезне и още чакаме облаците на страданието да се разсеят след всичките тези години.. Ще попитате – как така тази страна, която е донесла толкова печал на мен и семейството ми може да ме зарежда с духовна мощ, вместо да предизвика омразата ми и презрението ми. Страданието ми само ме изпълни с решителност и желание за промяна. Аз знаех, че един ден Тя ще разцъфне във величие. Аз не мразех Нея, мразех това, в което се е превърнала – Победена, Опожарена и Предадена Държава. Белезите, 500-годишните белези на робството още не са зарастнали, нито пък някога ще зарастнат. Петстотинте години, през които сме били греховно, подло, зловещо заличавани като Нация и споменът, за които все още оставя кървави следи в небето над нас... „Как? Какво да направя за да променя съдбата И“ – питах се аз всяка вечер, готова да се откажа от всичко и всеки за да И помогна да се изправи на нозе.? Вече не можех да се примиря със страданието, изписано по лицата на хората, когато се завръщах у дома всяко лято.
Изглежда сърцето ми не принадлежи на никой друг и никога няма да принадлежи на друг, освен на страната, която приемам за мой Дом. Кога се влюбих в това място ли? Веднага си спомням лятото на 2007 година.. Видите ли, нашата леля ни водеше всяка година, мен и брат ми, по различни исторически места и ни разказваше истории и легенди. Но онази година беше последната година...годината, в която тя внезапно разбра, че има рак на гърдата.. тогава тя ни заведе в малко градче(б.пр.)), високо в планините, в чиито околности течаха полудели реки и падаха млечно -бели водопади... Наричаха го Копривщица.То само чакаше да бъде открито. Изобщо не бях предполагала, че там ще открия и себе си. Това беше като че ли бях спала с години и най-накрая се бях събудила. Разбудена от Вятъра, шепнещ легенди, от кървавите реки и от духа на героите загинали за свободата на тази земя. Техните души още витаеха из дълбоките гори и охраняваха старите дъбове. Чудно ми е какво биха казали те ако видеха България сега. След 500 годишно робство, 500 години жадни - за кръв войници, 500 години – мирис на лееща се кръв, 500 години – с ужасяващите спомени за невинни личица, изгорени живи.. спомени, които дълбаят в душата ти... Всички те са отдали живота си за да не сме вече роби, но ние сме дори по-зле сега. Биха ли загинали те отново, ако знаеха, че само малко повече от 50 години след Освобождението, подвигът им ще бъде отровен от комунизма? Аз разбрах своята Мисия.. - моята цел в Живота е да покажа на мъртвите Герои, че те не са се борили напразно, че жертвата им не е била безсмислена .
Точно тогава аз се промених и съм брагодарна на леля ми, че ми показа Копривщица, защото Копривщица омагьоса тялото ми, ума ми и душата ми. Оттогава аз се втурнах да събирам информация из книги и уебсайтове, жадна да науча, колкото се може повече за миналото на моята Родина. Всеки ден аз откривам нова частичка от себе си в прашната стара История и знам, че ми предстои да намеря още толкова, толкова много... Аз записах и попих всичко, което знам – за да не го забравя никога (нито моите деца, нито внуците ми – аз ще предам наученото на тях - така, както моята леля и баща ми ме научиха). Всичко това е татуирано в сърцето ми завинаги.
Мъглата в самосъзнанието ми най-после се вдигна и сега съм наясно със себе си – България преди всичко. Тя беше и винаги ще бъде. Моята Родина!
Бъдете ЗДРАВИ и СВОБОДНИ!:)))
Здравейте в свободната зона на Блог.бг.Обяснявам за зоната.Никога не трия коментар!Няма модерация!Единствено автора на коментара може да го махне!
ЗА ТЕЗИ КОИТО НЕ ЗНАЯТ!
НИКОГА НЕ БИХ ПУБЛИКУВАЛ НЕЩО КОЕТО СТЕ СПОДЕЛИЛИ С МЕН НА ЛИЧНИ!
ka4ak.blog.bg/politika/2012/06/06/zdraveite-priiateli-obeshtah-bisercheta-no-popadnah-na-diama.964404
А,тук вече като студентка по архитектура в деня на БУДИТЕЛИТЕ!!!
Глазгоу - 1 ноември 2013 г
БЛАГОДАРЯ ЗА СНИМКИТЕ!!!ЩАСТЛИВ СЪМ МАРИЯ И ВИ ПРЕГРЪЩАМ!!!:)))
за който го мързи,все пак ето го:
БЪЛГАРИЯ
Една искра пламна в очите ми, докато се взирах в диамантите, разсипани по нощното лятно небе. За първи път усетих жажда за живот и надежда. Гледах втренчено черното кадифено море, придружено единствено от Луната. То беше точно толкова самотно, колкото и аз в Британия. Предполагам, че сентенцията „Ти не разбираш колко много обичаш нещо, докато не го изгубиш..“ е вярна. Само топлите летни спомени ми дават сили да ставам всяка сутрин. Светлината на Слънцето е пулсът на небето , също както и ароматът на праскови в градината на дядо.
Да, аз знаех прекалено добре защо сме напуснали.. Тези земи бяха отровени от корупция и Комунизъм – дума, която всяваше страх и чувство за мъст в очите ни. Затова се махнахме. И просто чакахме Тъмнината да изчезне и още чакаме облаците на страданието да се разсеят след всичките тези години.. Ще попитате – как така тази страна, която е донесла толкова печал на мен и семейството ми може да ме зарежда с духовна мощ, вместо да предизвика омразата ми и презрението ми. Страданието ми само ме изпълни с решителност и желание за промяна. Аз знаех, че един ден Тя ще разцъфне във величие. Аз не мразех Нея, мразех това, в което се е превърнала – Победена, Опожарена и Предадена Държава. Белезите, 500-годишните белези на робството още не са зарастнали, нито пък някога ще зарастнат. Петстотинте години, през които сме били греховно, подло, зловещо заличавани като Нация и споменът, за които все още оставя кървави следи в небето над нас... „Как? Какво да направя за да променя съдбата И“ – питах се аз всяка вечер, готова да се откажа от всичко и всеки за да И помогна да се изправи на нозе.? Вече не можех да се примиря със страданието, изписано по лицата на хората, когато се завръщах у дома всяко лято.
Изглежда сърцето ми не принадлежи на никой друг и никога няма да принадлежи на друг, освен на страната, която приемам за мой Дом. Кога се влюбих в това място ли? Веднага си спомням лятото на 2007 година.. Видите ли, нашата леля ни водеше всяка година, мен и брат ми, по различни исторически места и ни разказваше истории и легенди. Но онази година беше последната година...годината, в която тя внезапно разбра, че има рак на гърдата.. тогава тя ни заведе в малко градче(б.пр.)), високо в планините, в чиито околности течаха полудели реки и падаха млечно -бели водопади... Наричаха го Копривщица.То само чакаше да бъде открито. Изобщо не бях предполагала, че там ще открия и себе си. Това беше като че ли бях спала с години и най-накрая се бях събудила. Разбудена от Вятъра, шепнещ легенди, от кървавите реки и от духа на героите загинали за свободата на тази земя. Техните души още витаеха из дълбоките гори и охраняваха старите дъбове. Чудно ми е какво биха казали те ако видеха България сега. След 500 годишно робство, 500 години жадни - за кръв войници, 500 години – мирис на лееща се кръв, 500 години – с ужасяващите спомени за невинни личица, изгорени живи.. спомени, които дълбаят в душата ти... Всички те са отдали живота си за да не сме вече роби, но ние сме дори по-зле сега. Биха ли загинали те отново, ако знаеха, че само малко повече от 50 години след Освобождението, подвигът им ще бъде отровен от комунизма? Аз разбрах своята Мисия.. - моята цел в Живота е да покажа на мъртвите Герои, че те не са се борили напразно, че жертвата им не е била безсмислена .
Точно тогава аз се промених и съм брагодарна на леля ми, че ми показа Копривщица, защото Копривщица омагьоса тялото ми, ума ми и душата ми. Оттогава аз се втурнах да събирам информация из книги и уебсайтове, жадна да науча, колкото се може повече за миналото на моята Родина. Всеки ден аз откривам нова частичка от себе си в прашната стара История и знам, че ми предстои да намеря още толкова, толкова много... Аз записах и попих всичко, което знам – за да не го забравя никога (нито моите деца, нито внуците ми – аз ще предам наученото на тях - така, както моята леля и баща ми ме научиха). Всичко това е татуирано в сърцето ми завинаги.
Мъглата в самосъзнанието ми най-после се вдигна и сега съм наясно със себе си – България преди всичко. Тя беше и винаги ще бъде. Моята Родина!
Бъдете ЗДРАВИ и СВОБОДНИ!:)))
Здравейте в свободната зона на Блог.бг.Обяснявам за зоната.Никога не трия коментар!Няма модерация!Единствено автора на коментара може да го махне!
ЗА ТЕЗИ КОИТО НЕ ЗНАЯТ!
НИКОГА НЕ БИХ ПУБЛИКУВАЛ НЕЩО КОЕТО СТЕ СПОДЕЛИЛИ С МЕН НА ЛИЧНИ!
ЕЛЕКТРОННИ БУДИТЕЛИ,ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!! ДА...
Прочетен от създаването: 6000000 + ЙЕЕЕ....
България е посетена от Небето да носи с...
Прочетен от създаването: 6000000 + ЙЕЕЕ....
България е посетена от Небето да носи с...
Не отлагай нищо за другия ден...- автор ...
Бивш швейцарски разузнавач: Европа е в п...
Новогодишни украшения
Бивш швейцарски разузнавач: Европа е в п...
Новогодишни украшения
1.
ka4ak -
Здравейте!!!То е ясно,че няма нужда от коментар,но Шоуто бе на 6+,а срещата зад мавзолея,ме остави без дъх!!!:)))
02.11.2013 20:00
02.11.2013 20:00
От детското Шоу,ще Ви пусна снимки,а от срещата,нека има лиги!:)))
Жестоко бе,а се запознах и с непримирими ВРАГОВЕ,с които братски се прегърнахме!!!:)))
Просто си е кеф!!!:)))
цитирайЖестоко бе,а се запознах и с непримирими ВРАГОВЕ,с които братски се прегърнахме!!!:)))
Просто си е кеф!!!:)))
На първата и втората снимка:)))
Подсказвам!!!
цитирайПодсказвам!!!
как се коментира след тези думи... Сега плача, като се взема в ръце... Като на кинолента се изнизват шарените черги, красивите носии, "Време разделно", "Под игото" и "Записките".... За "На всеки километър" не ми се говори, но това, което той символизира, изтри всички цветове от паното, наречено България. Остана само кафяво-червена утайка... Явно трябва да умием умовете и сърцата си в тези "млечно-бели водопади край Копривщица" и да потърсим себе си! И своята мисия... Много силни, вълнуващи и изобличаващи думи... Каквото и да се каже, ще е недостатъчно...
цитирайharvi написа:
как се коментира след тези думи... Сега плача, като се взема в ръце... Като на кинолента се изнизват шарените черги, красивите носии, "Време разделно", "Под игото" и "Записките".... За "На всеки километър" не ми се говори, но това, което той символизира, изтри всички цветове от паното, наречено България. Остана само кафяво-червена утайка... Явно трябва да умием умовете и сърцата си в тези "млечно-бели водопади край Копривщица" и да потърсим себе си! И своята мисия... Много силни, вълнуващи и изобличаващи думи... Каквото и да се каже, ще е недостатъчно...
Много ме зарадва,че си от тези които разбират и усещат,какво са прочели!Вярвам на Мария и знам,че с такива деца,няма да се затрием!!!:)))
5.
ka4ak -
Още една подробност!Мария го е писала,малко преди да навърши 14 години!!!:)))
02.11.2013 23:02
02.11.2013 23:02
В края на учебната година,е прочетен на тържеството в училището,като най доброто сътворено от випуска!!!:)))
цитирайИ е писано на английски език!!!:)))
Превода е на Руми/osi4kata/,която в момената вършее из България,за да се насити от дългия си престой в Нова Зеландия!!!:)))
цитирайПревода е на Руми/osi4kata/,която в момената вършее из България,за да се насити от дългия си престой в Нова Зеландия!!!:)))
От всеки ред прозира обич към Родината!
Не мога да си обясня това, което виждам на снимките. Защо студентите държат в ръцете си плакати, написани на латиница? Това ли е нашата азбука? Нали сме българи?
цитирайНе мога да си обясня това, което виждам на снимките. Защо студентите държат в ръцете си плакати, написани на латиница? Това ли е нашата азбука? Нали сме българи?
8.
ka4ak -
7. tota - Поздрави за споделеното есе! Атанаске,ние го рабираме и без надпис!:)
03.11.2013 16:04
03.11.2013 16:04
tota написа:
От всеки ред прозира обич към Родината!
Не мога да си обясня това, което виждам на снимките. Защо студентите държат в ръцете си плакати, написани на латиница? Това ли е нашата азбука? Нали сме българи?
Не мога да си обясня това, което виждам на снимките. Защо студентите държат в ръцете си плакати, написани на латиница? Това ли е нашата азбука? Нали сме българи?
То е за световната преса,да се ориентира!!!:)))
ka4ak написа:
То е за световната преса,да се ориентира!!!:)))
tota написа:
От всеки ред прозира обич към Родината!
Не мога да си обясня това, което виждам на снимките. Защо студентите държат в ръцете си плакати, написани на латиница? Това ли е нашата азбука? Нали сме българи?
Не мога да си обясня това, което виждам на снимките. Защо студентите държат в ръцете си плакати, написани на латиница? Това ли е нашата азбука? Нали сме българи?
То е за световната преса,да се ориентира!!!:)))
И въпреки това...БЪЛГАРИ СМЕ, ПРЕДИ ВСИЧКО!!
10.
ka4ak -
9. tota - От всеки ред прозира обич към Род...Ати, така е,БЪЛГАРИ СМЕ,но сама виждаш,че Орешарски се прави на чужденец!!!:(
03.11.2013 17:05
03.11.2013 17:05
tota написа:
И въпреки това...БЪЛГАРИ СМЕ, ПРЕДИ ВСИЧКО!!
ka4ak написа:
То е за световната преса,да се ориентира!!!:)))
tota написа:
От всеки ред прозира обич към Родината!
Не мога да си обясня това, което виждам на снимките. Защо студентите държат в ръцете си плакати, написани на латиница? Това ли е нашата азбука? Нали сме българи?
Не мога да си обясня това, което виждам на снимките. Защо студентите държат в ръцете си плакати, написани на латиница? Това ли е нашата азбука? Нали сме българи?
То е за световната преса,да се ориентира!!!:)))
И въпреки това...БЪЛГАРИ СМЕ, ПРЕДИ ВСИЧКО!!
ОБЪРНИ ВНИМАНИЕ НА ФАКТА,ЧЕ ЕСЕТО Е ЗАДАДЕНО В АНГЛИЙСКО УЧИЛИЩЕ И СЕ ЧЕТЕ КАТО НАЙ ДОБРОТО НА ТЪРЖЕСТВОТО В КРАЯ НА УЧЕБНАТА ГОДИНА!!!
"То беше точно толкова самотно, колкото и аз в Британия." ВЪПРЕКИ ТОВА Е ОТЛИЧЕНО И НАСЪРЧЕНО!!!:)))
Там,за разлика от при нас,МОРАЛ е свещена дума и политиците веднага си подават ОСТАВКАТА ,вместо да поставят рекорди в ГИНЕС по дебилност!!!:(((
В тях ми е надеждата!
цитирайТърсене