На 27 април се събудих около седем и половина с пулсираща глава и разфокусиран поглед. Нещо остро бодеше едната ми страна, но нямах сили да изследвам какво е. Без усилие можех да гледам само напред и там в мътната далечина се виждаха крака, моите, предположих, но не успях да изпратя към тях или да получа обратно някакви потвърдителни сигнали. От лявото стъпало висеше наполовина смъкнат сив чорап. Накъде се опитваше да изпълзи? Дали не търсеше брат си, близнака? Така и не разбрах - коремът ми закриваше тази част на видимата вселена.

"Мисля, следователно съществувм.", със задоволство си припомних, че съм учен човек аз. Индукция и дедукция, анализ и синтвз - не беше трудно да установя, че съм прекарал вечерта с В.и П., моите приятели интелектуалци. Тези вечери ние прекарваме обикновено в кухнята на нашето семейство, интоксикирайки се с безакцизен алкохол от складчето на ул. Шипка(3.60 литъра/18.00 тубата, добри ми хора). Нашето семейство не сме аз, В. и П., да не останете с погрешно впечатление. Още в прогимназията се писах хетеросексуален и така я карам до сега. Семейството ми се беше затворило в хола и не искаше да има нищо общо с нашата дискусия. И приятелите ми са учени хора, ние без книги не можем, но понеже четивата бяха при семейството, се захванахме с една готварка книга, която беше под ръка. Целта ни бе да измисляме и въвеждаме в реалността нови билки и подправки в стилистиката на дядо Славейков. Сещате се предполагам: Няма там, аго, при вази... дъхав мърсюлко на припек и зеленоснага бюмбюлчица...

И точно насред тая веселба да вземе да се обади Шефананонстопа. Време е - каза той - след десет дена отваряме магазина, трябваш ми в Слънчев бряг. Макар и очаквана, новината ме свари неподготвен. Трябваше да се решат няколко нерешими въпроса. Но не и тази нощ. В тази нощ, в която бях призован без да съм призван, събирането се изроди в изпращане. Затова и тялото ми бе обидено. Заех се да го убеждавам да се раздвижи. Припомних си някои от популярните теории за могъществото на духа над тялото - не успях да докажа никоя от тях. Наложи се да давам тежки обещания за кросове край морския бряг и упражнения сред йодни пари. Към девет без десет имах, макар и несигурни, все пак крака.

Трябваше да съобщя за заминаването на жена ми. Но как да се изправя и да кажа - виж сега, знаеш че в града няма свястна работа, налага се да замина като продавачка в денонощен магазин за алкохол и цигари... Щеше да ме помисли за неудачник и мухльо. Не можех да и причиня това. Заявих и, че съм влюбен в жена на име Атанаска, от град Якоруда, Южна България и ще прекарам лятото при нея. Исках поне съпругата ми да е спокойна.

Следва.