Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2017 12:20 - Гришо vs мишоците
Автор: alize Категория: Други   
Прочетен: 487 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Все по-малко поводи имаме за радост, като нация, като българи. Защото все по-малко достойни примери излъчва обществото ни, във всяка сфера. Много от можещите, талантливи, обещаващи българи напуснаха пределите на страната ни. Другата част са в залеза на кариерата и живота си, дали всичко, каквото са могли от себе си. Сега е моментът за новата смяна победители и таланти. Но много от тях обезверни търсят пътища навън и не можем да ги корим. Още повече, че немалко сектори са в криза.
В културата се оплакват, че няма достатъчно инвестиции и стимули, в спорта се ползват стари бази и непрестанно се търсят някакви спонсори да подпомагат младите таланти и отбори. И все по-рядко се появява млада надежда, която да отведе името на страната ни до световно първенство и почетна стълбица в него. На последната Олимпиада колко медала взеха българските спортисти? Такова слабо представяне страната ни отдавна не е имала на голямо спортно събитие. Футболът, който радва и мало и голямо, и представители и на двата пола, отдавна няма с какво ни изненада, зарадва, или да ни даде повод за национална гордост и масови вълнения. Българският тенис вееше трикольора ни на международната сцена години наред със сестрите Малееви.

И ето, че на сцената на големия спорт се появява българско име, което с бавни, но последователни стъпки възвръща славата на България като играч, който не може да бъде заобиколен. Последните дни дори надскочи очакванията на феновете си, побеждавайки безапелационно конкурентите си на престижното първенство в Лондон. Григор Димитров, българчето от Хасково. В такива моменти в залата се вее българският флаг. С емоция и вълнение, заслужено. Защото победата обединява хората, а в спорта тя е най-ярка и емоционална, най-бърза и видима. Вместо обаче да се зарадват сънародниците му и да го подкрепят, какво виждаме? Хейт, простотия, омраза и подигравки. И внушаване едва ли не, че е срамно да се зарадваш на чуждия успех.

Тези, които се радвали на Гришо, били с много, ама много нисък интелект. И мнозина не смеят да изразят радостта си, за да не ги вземат за ниско интелигентни. Може би са точно такива, щом се водят по акъла на други.
А кои са с висок - тия, които се радват на хейтърство, на чалга концерти, на ВИП Брадър, на индийски сериали? Или на политически скандали, на пияните дрогирани младежи, на разгула в Студентски град, на изоставените села и мизерията, на неграмотността сред младото поколение? Толкова рядко вече имаме повод за радост, че да кориш хората, че се радват на успехите на друг българин е направо грехота. А също и проява на много нисък интелект или дух.

Григор заслужавал да бъде „поздравен като всеки лекар, учител, композитор, учен, актьор, инженер, певец, свършил прекрасно своята работа”, опитва да оправдае гафа си, самозваният съдник. А защо тогава не поздравявате и подкрепяте лекарите, учителите, учените, актьорите, инженерите, певците си, които вършат своята работа прекрасно. Протестирате ли с тях, когато се борят за правата си, подкрепяте ли ги, когато постигат значими неща, а колко често постигат такива?
Григор не просто си е свършил работата - това са направили всички участници в турнира, но победителят е само един. Григор е направил много повече - той е надскочил себе си и тях, показал е качества, които не всеки има, стигнал е  върха. Колко лекари, учители, певци постигат забележими върхове в своята област? Всички иначе си вършим работата.

Още по-далеч отива безработна драскачка във ФБ, известна с това, че е известна покрай приятеля си. Самочувствие до тавана, но нямаща никакви професионални постижения: „Някаква топка за тенис паднала в нечие поле и някакви хора твърдят, че това е единствената им причина да се чувстват горди българи”. Това е цинично, глупаво и нагло изказване. Как ви хрумна, че тези хора нямат други причини за гордост? Тези българи, които са се зарадвали на Григор, са същите, които се радват и когато български писател бива награден, когато български филм получи отличие на международен фестивал, и когато се случи нещо добро. И когато български ученици се върнат с медали от международно състезание по физика, като вчера. Защото могат да се зарадват на чуждия успех, талант и победа. Вие защо не можете? И какво постигна ти, че да съдиш другите – едно виртуално нищо?

Това не е някаква топка, която е паднала в нечие поле - зад тая топка стоят години труд и дисциплина. В спорта нищо не идва даром, с връзки, както някои журналисти стават водещи в БНР. Това са много усилия и пожертвано лично време, лишения, тренировки. Талантът е само малка част, останалото е зверски труд. Явно драскачите никога не са полагали такъв колослен труд в преследване на своя мечта, за да говорят такива глупости. А когато дъглодишните ти усилия се увенчаят с победа, заслужената награда са аплодисментите и обичта на публиката. Човек не прави нещо само за себе си, защото то няма стойност без да бъде оценено и подкрепено от социиума. И когато този социум аплодира твоите високи резултати, това е именно удволетворението, че има смисъл това, което правиш, че си реализирал себе си. И аплодисментите са съвсем заслужени и нужни.

Победителите се превърщат в легенеди и остават в историята. Във всяка една сфера. Не може да се каже - “просто са свършили работата си”. Всеки си я върши, но не всеки стига върховете. Но дребните човечета съскат и ни напомнят вица за казана и ада. Ако някой подаде глава, да го дръпнем силно и мощно. Как ще се почувстват хейтърите, ако години наред работят усърдно, постигнат високи резултати и накрая получат професионално отличие, но вместо заслужени аплодисменти, се появи някой и каже - какво ги аплодирате тези, това е проява на нисък интелект, какво ни занимават с тези, те само са си свършили работата. В същото време правите всичко възможно да се харесате на публиката като пишете, да получите одобрението й, да се направите на много големи. Всеки иска признание, защо отричате чуждото право на това, и то след като има основание за това с таланта си?
И докато тролове скимтят Григор излиза и казва пред цял свят: 
“Щастлив съм, горд съм, че съм българин. Тази победа е за моята страна." Казва още, че през целия си живот е играл за България и иска да бъде пример за всички, че мечтите се сбъдват. "Тази титла означава много за семейството, отбора, а също така и родината ми.  Играя за моята страна цял живот и съм сигурен, че хората оценяват това. Щастлив съм, горд съм, че съм българин. Винаги е прекрасно, когато постигнеш подобен успех за страна като България”... В такива моменти си проличава кой е наистина Голям – драскачът или играчът.

Ето от такива достойни примери имаме нужда, а не от отрицатели и негативисти. Макар да не е в България, се оказва че той е много повече българин от хейътрите отричащи българските успехи. С тази титла Гришо влезе в историята на световния тенис. Така, че „просто си е свършил работата”, е доста тъпо изказване. Малко са примерите на хубави неща, на достойни и успели българи - нека не ги отричаме, а да ги подкрепяме. Това не ви прави нискоинтелигентни – такива сте само, когато сляпо се водите от думите на някого. И да ги подкрепяме във всяка сфера. Било то учителят Тео, тенисистът Гришо, или актьорът играл с Мила Йолович – Юлиян Вергов.

Освен това Григор е пример за младите. Ако гледайки го поне 30 деца се запалят да играят тенис, това също е победа - веднъж за българския спорт – не се знае дали няма някоя бъдеща звезда да се пръкне, и втори път победа за тях самите. Вместо да пият, да пушат и да се дрогират по паркове и клубове, те ще спортуват. Григор е пример за тях и за това, че с труд можеш да постигнеш мечтата си. Победителите таланти по принцип са жизнеутвърждаващи примери, които те карат да искаш повече от себе си, най вече пример за младите. Не мачкайте със злобата си смислените герои, има толкова много фалшиви, даващи лош пример. Нека пазим добрите примери. Не подтиквам към идеализация, аз дори не съм му фен, а само да ги ценим и да не обиждаме по-страстните им фенове. По-добре да са негови фенове, отколкото на някоя Златка...




Гласувай:
0




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: alize
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2633
Постинги: 1
Коментари: 0
Гласове: 0
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031