Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2015 14:57 - С КОЛКО КРАКА В ГРОБА Е РОДИЛКАТА В БЪЛГАРИЯ?
Автор: elenkokoschkov Категория: Други   
Прочетен: 1560 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 15.03.2015 19:42


ДА ДАДЕШ НОВ ЖИВОТ?
ДА ОТНЕМАТ ТВОЯ ЖИВОТ?
ИЛИ ДА ОТНЕМАТ И ДВАТА?


Туй е въпросът!

Моментът е назрял, не моментът е презрял и скапал и е започнал да гние.

 Моментът, в който българският народ и в случая – българската майка да потърсят правото си на адекватна медицинска помощ, при която животът на човека да бъде поне малко по-ценен от няколко стотина лева и малко по-пъстър от поредното черно досие в практиката на болницата.

ЗА ЖЕНИТЕ И БЕБЕТАТА, КОИТО БЕЗ ВРЕМЕ СА СИ ОТИШЛИ ОТ ТОЗИ СВЯТ И ЗА ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА НЕ МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА НИКАКВА УТЕХА И НИКАКВА КОМПЕНСАЦИЯ.

 Глобата на болничното заведение като институция няма да трогне особено никой от лекарите и останалите медицинска работници персонално.

ПЕРСОНАЛНО ДА, ПЕРСОНАЛНА ТРЯБВА ДА БЪДЕ И ОТГОВОРНОСТТА НА ВСЕКИ, КОЙТО НАПРАВИ ГРЕШКА, КОЯТО КОСТВА ЧОВЕШКИ ЖИВОТ.

Персонално трябва не само да му се бръкне в джоба, а да му се отнеме и правото да практикува професията си, поне за известно време.

Аз също пиша персонално. Не пиша просто ей-така, за да покажа съпричастност, пиша с гняв и с болка, защото се считам също жертва на лекарска грешка. И жертва на българската система за здравеопазване.

Вчера се присъединих към групата „Нека да спрем убиването на майките в България“ във фейсбук и накратко разказах моята история.

СЕГА ВЪЗНАМЕРЯВАМ ДА РАЗКАЖА ВСИЧКО ОТНОВО, ПО-ДЕТАЙЛНО, ЗАЩОТО ТЕЗИ НЕЩА ТРЯБВА ДА СЕ ОПОВЕСТЯВАТ, ДА СЕ ЧУВАТ, А НЕ ДА СЕ ПОТУЛВАТ.

Само така обществото може да привлече внимание към наболелите си проблеми и да се опита да провокира управниците да въведат контрол, защото е ясно, че за морал в България не може да се говори.

МОЯТА ИСТОРИЯ В УМБАЛ „СВ. АННА“ – СОФИЯ

Започвам с благодарност за живота си и за живота и здравето на моето дете.

Ще завърша пак с благодарност. НО ПЪЛНЕЖЪТ МЕЖДУ ДВЕТЕ ЩЕ БЪДЕ ДОСТА НЕПРИЯТЕН.

Дълго време след като разбрах, че съм бременна се лутах от лекар на лекар, от болница на болница. В крайна сметка ми беше изключително препоръчана като голям специалист и професионалист ЗАВЕЖДАЩАТА НА РОДИЛНО ОТДЕЛЕНИЕ В ОКРЪЖНА БОЛНИЦА – Д-Р ЖЕКОВА.

Освен това, се оказа, че самото отделение беше ремонтирано съвсем наскоро, беше чисто, модерно, светло и приветливо. При заплащане за избор на екип, жената имаше право да бъде настанена в самостоятелна стая с отделен санитарен възел.

Така напълно съзнателно и доброволно станах протеже (този термин се използва от самите лекари за назоваване на пациент, който е избрал да плати за екипа на някой лекар) на Д-Р ЖЕКОВА, която пое моя случай доста преди раждането, защото се наложи да лежа за задържане (втори път) в нейното отделение.

Следва малко отклонение

При това ми лежане в болницата всички медицински работници там си вършеха задълженията професионално и се държаха мило с мен.

ТОВА, РАЗБИРА СЕ, НЕ МИ ПРЕЧЕШЕ ДА ВИЖДАМ ДРУГИ НЕРЕДНОСТИ, БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОИТО СЕ ТОЧЕХА ПАРИ ОТ ЗДРАВНАТА КАСА.

Ще разкажа един такъв случай за пример.

В моята стая настаниха момиче на 20-тина години от софийско село и започнаха да й назначават терапии, включващи вливане на кормагнезин, инжекции с бусколизин и др.

Оказа се, че момичето е дошло предния ден при гинеколожката в ДКЦ-то, за да я помоли тя да следи бременността й, за да може накрая да роди в тази болница.

От своя страна, гинеколожката й обяснила, че за да я приема като своя пациентка е необходимо да й се направят множество изследвания, т.е. всички, полагащи се на една бременна жена в България, които следящият гинеколог в провинцията не беше направил.

До тук добре.
Но щяло да бъде по-лесно ако я хоспитализирали за един-два дни, за да направели изследванията.

Може и да е така. Не знам.
Въпреки че да ти вземат кръв от вената и да дадеш контейнер с урина не изисква престой в болницата според мен.

И ТАКА ХОСПИТАЛИЗИРАХА МОМИЧЕТО УЖ ДА Й НАПРАВЯТ ИЗСЛЕДВАНИЯ, А Й НАЗНАЧИХА ТЕРАПИЯ КАТО ЗА РИСКОВА БРЕМЕННОСТ И Я ДЪРЖАХА НАСИЛСТВЕНО В БОЛНИЦАТА ОКОЛО СЕДМИЦА, ВЪПРЕКИ ЧЕ ТЯ СЪС СЪЛЗИ НА ОЧИ ГИ МОЛЕШЕ ДА Я ИЗПИШАТ, ПОНЕЖЕ ВСЪЩНОСТ НИЩО Й НЯМА. НО НА ТЯХ ИМ ТРЯБВАХА ПЪЛНИ ЛЕГЛА И ПАРИ ОТ КЛИНИЧНИ ПЪТЕКИ.

Месец преди раждането се виждах често често с лекарката за слушане на тоновете. Бях заявила, че желая епидурална анестезия.

Чантата ми за болницата отлежаваше приготвена в багажника на колата за големия ден. Две близки мои приятелки, родили съвсем безпроблемно наскоро, ме уверяваха как всичко минава леко и бързо и ме окуражаваха. Бях спокойна и си представях как ще родя като по ноти.

ИМАХ ДОВЕРИЕ НА ЛЕКАРКАТА, ИМАХ ДОВЕРИЕ И НА СЕБЕ СИ.
Дойде денят на термина ми – прекрасен есенен ден с безкрайно ясно синьо небе и златна одежда.

Прекарах го в разходки и наслада и реших, че детенцето ми ще го прескочи, но вечерта към 8 ч. усетих, че „нещо става“ и моментално отпрашихме към болницата.

Прие ме д-р Братоева, веднага ме прегледа, каза, че водите ми са започнали да изтичат, помоли санитарките да ме подготвят за раждане и всичко тръгна по каналния ред – документи, нощници, багаж.

ПОСЛЕ МИ КАЗА ДА ОТИДА ДА СЕ РАЗХОЖДАМ, ЧЕ ИМА МНОООГО ВРЕМЕ ДО РАЖДАНЕТО.
И наистина беше така, нямах нито болки, нито контракции, но на лекарите не им се чакаше те да дойдат естествено и ми включиха окситоцин.

 МИНАВАХА ЧАСОВЕ, А ИЗБРАНИЯТ ОТ МЕН ЕКИП ГО НЯМАШЕ И НЯМАШЕ.
Реших, че дори и да не дойде моята лекарка, в болницата има поне още двама или трима специалисти, които могат да свършат тази работа.

Д-Р ЖЕКОВА дойде, макар и късно. Явно такава е практиката – избраният лекар да дойде маалко преди раждането.

СЛЕДЯХА РАЗКРИТИЕТО И ВЕЧЕ ИМАХ 6 СМ., А АНЕСТЕЗИОЛОГЪТ ОТ МОЯ ЕКИП ВСЕ ОЩЕ ГО НЯМАШЕ.
Това вече силно ме притесни, защото исках да ме обезболят, страхувах се.

ДОЙДЕ И ТОЙ СЪС СЕСТРАТА.
Сложиха ми упойката в гърба изключително внимателно и напълно безболезнено.

НЕ ЗНАМ ОБАЧЕ КАКВО НЕ СЪОБРАЗИХА, КИЛОГРАМИТЕ ЛИ, КРЪВНОТО ЛИ, ПРЕДОЗИРАХА УПОЙКАТА ЛИ?

Но така да се каже припаднах на леглото. Усетих, че ми става много лошо и едва ли не губя съзнание. В един момент се разтърчаха 4-5 лекари, акушерки.

 От ляво и от дясно ми висяха по две банки, които сменяха непрекъснато – вливаха ту едната, ту другата, в гърба ми течеше упойката, а една лекарка ме плискаше с вода и ми мокреше устните.

 КРИЗАТА БЕШЕ ПРЕОДОЛЯНА И ДОЙДЕ ВРЕМЕ ЗА ИСТИНСКОТО РАЖДАНЕ, НА КОЕТО АЗ ПРИСЪСТВАХ САМО ТЕЛОМ КАТО РАЗПЪНАТА ГУМЕНА КУКЛА.

Не усещах абсолютно нищо, нито помен от контракция, нито помен от болка.
ТЯЛОТО МИ БЕШЕ В ТОТАЛНО БЕЗСИЛИЕ И НЯМАХ НИКАКЪВ КОНТРОЛ НАД НЕГО.

 Лекарите ми викаха: „Има контракция, напъвай“.
И аз се мъчех да напъвам, но явно не постигах нищо.
И пак и пак..... ........

УСЕЩАХ РАЗДРАЗНЕНИЕТО ИМ, ЧЕ СЪМ НЕАДЕКВАТНА. АЗ СЪМ ДОСТА СТРИКТЕН, (САМО)КРИТИЧЕН И ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЧОВЕК И ПО ВСЯКАКЪВ НАЧИН СЕ ОПИТВАХ ДА ИЗПЪЛНЯВАМ КАКВОТО МИ КАЖЕХА, НО ПРОСТО НЕ МИ СЕ ПОЛУЧАВАШЕ.
Беше извън контрола ми.

 В ЕДИН МИГ ВЪРХУ КОРЕМА МИ ЗАПОЧНАХА ДА „СКАЧАТ“ ЧЕТИРИМА ЛЕКАРИ, ДА ПРИТИСКАТ И НАТИСКАТ, ЗА ДА ИЗГОНЯТ БЕБЕТО.
Това също не помогна и в крайна сметка направиха епизиотомия и с общи усилия и детето ми се появи на бял свят – живо и здраво.
Благодаря!

КАКВО ПРАВЕХА С МЕН, НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВАШЕ – ДАЛИ ИЗВАДИХА ЦЯЛАТА ПЛАЦЕНТА И КАК МЕ ШИЕХА, НИТО МОЖЕХ ДА УСЕТЯ, НИТО ИМАХ СИЛИ.

Само си спомням как оставиха мъничето върху мен да полежи за кратко.
 Мъжът ми дойде, показаха му я, аз лежах  все още и чакаха да се доизтича някаква кръв.

Понеже не можех да мръдна, не ме заведоха до стаята на легло с колелца, а ме натовариха на количка и ме поставиха в леглото. Разрешиха на мъжа ми да остане цялата нощ при мен, което наистина оценявам, защото усещах зверски болки.

В ТАЗИ НОЩ, В ТОЗИ МОМЕНТ СЯКАШ МЕ ИЗСИПАХА В ДЕВЕТИЯ КРЪГ НА АДА, В КОЙТО СЕ ВЪРТЯХ И НЕ НАМИРАХ ИЗХОД ЦЕЛИ ДВА МЕСЕЦА.

ДЕН СЛЕД ДЕН, В АДСКИ БОЛКИ И СЪЛЗИ.
Не говоря само за раната от епизиотомията.

Тя си зарасна сравнително безпроблемно, само дето не можех изобщо да сядам върху детски пояс за плуване. Хиляди жени знаят за какво говоря.

НАСТЪПИ УТРОТО, А АЗ ВСЕ ОЩЕ БЯХ ТОТАЛНО БЕЗСИЛНА, ОТ МЕН ТЕЧАХА ЛОКВИ КРЪВ.
Правех опит да стана от леглото, но така ми се виеше свят, че успявах да направя само 1-2 крачки, придържайки се някъде и виждах как под мен се образуваше червена локва. Леглото ми също беше пропито с кръв.

Дойде дежурната акушерка и я помолих някой да ми смени бельото, тя каза добре, но така и никой не дойде.

Искаше да се раздвижваме, аз й казах, че не съм в състяние и тя ми отвърна да си почина още малко и следобед да опитаме.

Следобед пак не можех да мръдна глава от възглавницата, тя реши да ми пусне малко глюкоза. Аз се заинатих и решех, че ще се раздвижвам, че съм глезла и лигла и не знам още каква.

С триста зора, с помощта на акушерката стигнах до банята и тя реши, че вече съм добре.
НО ОТ МЕН ПРОДЪЛЖАВАШЕ ДА ТЕЧЕ ГОЛЯМО КОЛИЧЕСТВО КРЪВ.

КОЛКОТО И СТРАННО ДА ЗВУЧИ НА НИКОЙ НЕ МУ ПРАВЕШЕ ВПЕЧАТЛЕНИЕ. НА МЕН СЪЩО.

Бях чувала, че е нормално. Но явно не беше така.

Неонатолозите дойдоха и само като ме погледнаха ми отказаха да ми дадат бебето, защото според тях не бях в състояние да се грижа за него.
И бяха напълно прави.

На другата сутрин вече съвсем не можех да отместя главата си и на сантиметър от възглавницата, взеха ми кръв. Към обяд, видимо притеснена влезе дежурната лекарка и лично тя ми взе кръв от вената за второ изследване.

Д-Р ЖЕКОВА, която беше избор за мой екип, й даваше указания по телефона какво да прави с мен, защото нали бях нейна пациентка, пък тя не беше на смяна.
ОКАЗА СЕ, ЧЕ ХЕМОГЛОБИНА МИ БЕШЕ 40 !!!!!!!!

Подписах декларация за съгласие и ми преляха кръв и плазма, с които хемоглобина стана 70.

ПОДОЗИРАМ, ЧЕ ИМАХА СЪМНЕНИЯ, ЧЕ СА ОСТАНАЛИ ЧАСТИ ОТ ПЛАЦЕНТАТА, ЗАЩОТО МИ ВКЛЮЧИХА ОТНОВО ОКСИТОЦИН, ЗА ДА СТИМУЛИРА МАТКАТА ДА СЕ КОНТРАХИРА И ДА ИЗХВЪРЛИ КАКВОТО ИМА ЗА ИЗХВЪРЛЯНЕ.

След това ми обясниха, че аз съм дошла с нисък хемоглобин още преди раждането, а аз им казах, че това няма как да е вярно, защото съм правила изследванията си в три различни лаборатории и навсякъде резултатът беше 110.

Освен това ми обясниха, че понеже съм вегетарианка, съм получила анемия по време на бременността, а и тъканите ми били много нееластични и „късливи“, понеже като не ям месо, не ми достига колаген. Та като съм с толкова лоши тъкани и шиенето на епизиотомията ми се оказа огромен проблем, понеже лекарката, където боднела, тъканта се разпадала.

Тази глупост вече тотално ме довърши, защото кажете ми, моля, може ли кожата на лицето ми да е мека, еластична и без бръчки, пък само тъканите на перинеума да са толкова късливи и обезколагонени?

ПО ТОЗИ НАЧИН МИ БЕШЕ ВМЕНЕНА ВИНА КАКТО ЗА ТРУДНО ЗАРАСТВАЩАТА ЕПИЗИОТОМИЯ, ТАКА И ЗА АНЕМИЯТА, КОЯТО ВСЪЩНОСТ БЕШЕ ИЗЦЯЛО ПО ВИНА НА ЛЕКАРИТЕ.

Но едно зло никога не идва само и се оказа, че не мога да ходя по малка нужда, 24 часа вече.

Случвало се понякога!!!!! Добре!!!!!

Сложиха ми катетър за 3 дни и така наред с другите системи и инжекции се сдобих с още една тръбичка, а дъщеря ми продължаваше да е далече от мен.

КОРЕМЪТ МИ БЕШЕ ЛИЛАВО-СИН, НО АЗ НЕ СИ ДАДОХ СМЕТКА, ЧЕ ИМЕННО ТУК ТРЯБВА ДА ПОТЪРСЯ ПРИЧИНАТА ЗА НЕВЪЗМОЖНОСТТА МИ ДА ХОДЯ ПО МАЛКА НУЖДА.

ВМЕНИХА МИ ОЩЕ ЕДНА ВИНА, ПО-ТОЧНО ОБВИНИХА БЕБЕТО, ЧЕ БИЛО РАЗПОЛОЖЕНО ДЪЛГО ВРЕМЕ ПРЕКАЛЕНО НИСКО, И МИ ТРАВМИРАЛО ПИКОЧНИЯ МЕХУР.
И аз повярвах. Даже го казах на една от акушерките, а тя се обърна и тихо ми прошепна:
„Ако бебето беше виновно, нямаше да можеш да пишкаш още докато си била бременна. Като са ти натискали и насинили корема, са ти травмирали пикочния мехур“.

Но едно зло никога не идва само. Две злини също са малко, че и три. Върху мен продължаваха да се изсипват още и още.

Понеже момиченцето ми не беше при мен през първите три дни от раждането (както вече казах, оценявайки състоянието ми, неонатолозите категорично ми отказваха да го оставят), започнах да развивам мастит.

ИЗПИСАХА МЕ ОТ БОЛНИЦАТА НА 8-МИЯ ДЕН ОТ РАЖДАНЕТО СЪС ЗДРАВОТО МИ ДЕТЕНЦЕ, ХЕМАГЛОБИН 70 И МАСТИТ.

Епизиотомията толкова ме болеше, а може би не беше епизиотомията, че не можех да седна да ям, нямах никакъв апетит, буквално се стопих, а трябваше да ям, за да поправя анемията.

Гърдите ми бяха на буци, болезнени и тежки. Компресите не помогнаха и ми предписаха някакъв специален, много скъп антибиотик, който е безопасен за кърмачки.

Ходих на консултация в Ла Лече Лига, ходих на консултация с друг гинеколог.
Справих се с този мастит, но бебето се скъсваше да повръща кърмата.

Междувременно Д-Р ЖЕКОВА ме викаше ако не всеки ден, то поне през ден в болницата за някакви манипулация и дезинфекции.

БЯХ СТАНАЛА КАТО ЧАСТ ОТ ПЕРСОНАЛА. ВСИЧКИ МЕ ПОЗНАВАХА. ПО ЛИЦАТА НА НЯКОИ ЧЕТЯХ ДОСАДА, НА ДРУГИ – СЪЖАЛЕНИЕ.

Един симпатичен, млад лекар дори си позволи да ми каже, че вече като ме види в болницата, жал му става за мене.

Не разбирах защо трябва да ходя всеки ден там, какво толкова промиват, какво още правят, защо понякога при манипулация изтича още кръв и защо по дяволите усещам ужасно силни болки, от които ми идва да се гръмна?

НА ВТОРАТА СЕДМИЦА СЛЕД ИЗПИСВАНЕТО МИ ОТНОВО СЕ НАЛОЖИ ДА МИ СЛОЖАТ КАТЕТЪР.
Кърмех бебето си, едва седнала върху детския пояс за плуване, гледах катетъра, който се влачеше под мен и плачех.
  ПЛАЧЕХ ОТ БОЛКА И ОТ БЕЗСИЛИЕ.

Почнах да виждам малка светлина в тунела, защото ми идваха малко сили, вероятно защото анемията ми се оправяше благодарение на Биозин-мама, който ми бяха предписали.

НО БОЛКИТЕ МИ НЕ СТИХВАХА И НЕ СТИХВАХА.
Лекарите си мислеха, че едва ли не се преструвам и се глезя, а аз знаех, че има нещо нередно, защото по принцип имам висок праг на болката и не може вече месец и нещо след раждането да усещам болка толкова интензивно.

Започнах да поддържам температура 37.1-37.4 в продължение на една седмица. Мислех, че съм настинала.

ЕДНА ВЕЧЕР, ТОЧНО 40 ДНИ СЛЕД РАЖДАНЕТО, СТАВАЙКИ ОТ СТОЛА ОТ МЕН СЕ ИЗЛЯ ГОЛЯМО КОЛИЧЕСТВО МРЪСНА, ОТВРАТИТЕЛНО СМЪРДЯЩА КРЪВ.

Отново в болницата. Обяснявах на лекарката колко гадно е миришела кръвта, докато тя правеше нещо, бодеше ме с някаква игла, каза, че разкъсва някакви сраствания и потече пак същата тази миризлива кръв.

Погнусена, пак възкликнах колко лошо мирише, а тя ми каза:
 „Абе как ще мирише? На нищо не мирише? Ти нещо се бъркаш!“

ЗА СЕТЕН ПЪТ МИ БЕШЕ ВМЕНЕНО, ЧЕ ПАК АЗ НЕЩО СЕ БЪРКАМ, ЧЕ ПАК ЗА НЕЩО СЪМ ВИНОВНА И ТАЯ КРЪВ ИЗОБЩО НЕ МИРИШЕ.

А до този момент смятах, че имам досто добре развито обоняние.
Предписаха ми още един антибиотик, уж пак много специален за кърмачки.

Колко беше специален не знам, но от всички тези медикаменти, се принудих доброволно да отбия малкото си бебе на 4 месеца, при положение, че имах предостатъчно кърма, просто защото тя не я понасяше.
ПОВРЪЩАШЕ ВСИЧКО, КОЕТО ПОГЪЛНЕШЕ И ПЛАЧЕШЕ ПОСТОЯННО.

За последен път отидох на преглед в болницата точно преди Коледа. Казаха ми, да отида още веднъж първите дни на януари.

НЕ ГО НАПРАВИХ. ЗАПОЧНАХ НА ЧИСТО НОВАТА ГОДИНА. БЕЗ БОЛНИЦИ, БЕЗ ПРЕГЛЕДИ, БЕЗ МАНИПУЛАЦИИ ПОВЕЧЕ.

Питам се какво щях да правя ако нямах пари за всички тези медикаменти, за всички разходи след това?
Ако нямаше кой да се грижи за мен и за бебето?
Ако нямаше кой да ме кара на преглед всеки ден, в продължение на два месеца?
Ако нямаше на кой да оставя новородената си дъщеря, докато съм там?
Ако нямаше кой да ми осигури качествена храна, за да имам сили?


Лошото е, че следите от преживяния кошмар не са изтрити от паметта ми. Дори сега, повече от година след това, сънувам понякога, свързани с този период кошмари.

Близките ме успокояваха, че всичко ще отмине, че всичко се забравя, но аз искам да кажа, че НИЩО НЕ СЕ ЗАБРАВЯ. Този ад така се е забил в сърцето и мозъка ми, че дори и сега очите ми са пълни със сълзи. И не, не вярвам някога да го забравя.

Напълно осъзнавам какво огромно напрежение има в живота на лекарите в отделението всеки ден.
Била съм свидетел. Напълно осъзнавам, че те също са хора, които грешат.

НО НЕ СЪМ СЪГЛАСНА ДА СЕ ПОГУБВАТ ЖИВОТИ ПОРАДИ ТАКИВА ГРЕШКИ.
Необходим е механизъм, който да минимизира броя им.

Защо се получават грешките?
ОТ ПРЕУМОРА И ОТ АЛЧНОСТ.

ПРЕУМОРАТА НА ЛЕКАРИТЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ „ИЗЛЕКУВАНА“ със законова рамка, която да не им позволява дълги смени.

АЛЧНОСТТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗЛЕКУВАНА, но поне апетитът на медицинските работници може да бъде задоволен с достойно заплащане на труда им.

Аз си платих за избор на екип и упойка, но въпреки това получих отвратително обслужване с адски физически и психически травми.

ИМАХ ВЪЗМОЖНОСТ ДА РОДЯ И В ЧАСТНА КЛИНИКА, НО ЗАРАДИ „ПРЕПОРЪКА“ СЕ ДОВЕРИХ НА ТАЗИ „ЛЕКАРКА“, ЗА КОЕТО ЩЕ СЪЖАЛЯВАМ ДОКАТО СЪМ ЖИВА.

 Подобни случаи трябва да се споделят и публикуват пред повече хора. За съжаление обаче повечето остават скрити, а за забравяне не може и да стане дума, поне при мен.

Също така съжалявам, че не съм успяла да ги подведа под отговорност, но просто физически и психически ми беше невъзможно и ми трябваха месеци, за да осъзная какво всъщност са ми причинили.
НА НИКОГО НЕ ПОЖЕЛАВАМ ТОЗИ АД.

ТРИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО ТЯЛОТО И СЪЗНАНИЕТО МИ ПОМНЯТ КОШМАРА ОТ БОЛКАТА И УНИЖЕНИЕТО ПРИ ПЪРВОТО РАЖДАНЕ – ЕТО ТАКА Е ПРИ МЕН .
И ОКОЛО РОЖДЕНИЯ ДЕН НА ДЕТЕТО МИ ЗАПОЧВАМ ДА ПЛАЧА, ВМЕСТО ДА СЕ РАДВАМ.


За себе си съм абсолютно сигурна, че 99 % от лекарите са напълно безсърдечни и безчувствени.

Предполагам, че това е естествен защитен механизъм, който им помага да посрещнат тежките и фаталните случаи без това да съсипе психиката им.

 АЗ НЕ ДЪРЖА ДА МИ СЪЧУВСТВАТ ЛЕКАРИТЕ.
От тях очаквам професионализъм и медицинска етика.
Нека просто спазват някакви етични норми след като са си свършили работата както трябва.

А ТЕ ПЪРВО – ДОПУСКАТ ФАТАЛНИ ГРЕШКИ, ЗАРАДИ КОИТО ПОГУБВАТ ЖИВОТА НА ПАЦИЕНТИТЕ ИЛИ ТОЙ ВИСИ НА КОСЪМ.
И СЛЕД ТОВА ГО ХОКАТ И МУ ВМЕНЯВАТ ЧУВСТВО ЗА ВИНА, ЧЕ ТОЙ БИЛ ВИНОВЕН ЗА ТОВА, И ЗА ТОВА, И ЗА ТОВА…!!!!


За психическата травма, която не мога да преодолея вече повече от 3 години, не искам да говоря, защото ми е много трудно.

 КОГАТО ЖЕНАТА НАПРАВИ ИЗБОР НА ЕКИП, ТЯ СЕ ДОВЕРЯВА НА ТОЗИ ЕКИП И ТОЙ „ ПОЕМА“ ОТГОВОРНОСТТА, А НЕ РОДИЛКАТА.
Родилката участва активно в раждането, но тя не е главното действащо лице или поне не тя сама. Екипът и тя трябва да са в синхрон и да работят заедно.

КОГАТО РАЖДАНЕТО МИНЕ ГЛАДКО ИМА АДМИРАЦИИ ЗА ЛЕКАРЯ И ЕКИПА, КОГАТО ОБАЧЕ НЕЩАТА СЕ ПРЕЦАКАТ – ВИНОВНА Е РОДИЛКАТА, ТОВА Е КРЕДОТО НА Д-Р ЖЕКОВА.

 Два месеца бях заблуждавана по този долен начин как аз съм била виновна за случилото се.

И защо?
Защото така е най-лесно – да психираш току-що родилата жена, за да не си търси правата и да не те осъди.

НЕ САМО, ЧЕ МЕ БЯХА ОБРАБОТИЛИ ПСИХИЧЕСКИ, А МЕ БЯХА НАГЛАСИЛИ И ФИЗИЧЕСКИ – ДА СЕ ВЛАЧА КАТО ТРУП С ТЕЖКА АНЕМИЯ, ТРАВМИРАН ПИКОЧЕН МЕХУР И КАТЕТЪР, ГЪРДИТЕ ДА МИ СЕ ПРЪСКАТ ОТ БОЛКА ЗАРАДИ МАСТИТА (КОЙТО НИКОЙ „ЛЕКАР“ НЕ ЗАБЕЛЯЗА, ЧЕ РАЗВИВАМ ДОКАТО БЯХ В ОТДЕЛЕНИЕТО), ДА ПОЛУЧАВАМ КРЪВОИЗЛИВИ НА 40-ТИЯ ДЕН СЛЕД РАЖДАНЕТО И ДА ВДИГАМ ТЕМПЕРАТУРА ЗАРАДИ НЕПОЧИСТЕНА ПЛАЦЕНТА?
Пак ли аз бях виновна?

Аз бях качила 11 кг. по време на бременността, грижила съм се изключително внимателно за здравето си.

ТОЧНО МЕСЕЦ СЛЕД СЪБИТИЕТО ВЕЧЕ БЯХ СТАНАЛА КОЖА И КОСТИ ОТ БОЛКИ!!!!
Не можех да сложа залък в устата си от болки!
ФИЗИЧЕСКИ БОЛКИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ  Д-Р ЖЕКОВА И ДЪЛБОКИ ПСИХИЧЕСКИ ТРАВМИ, ПРИЧИНЕНИ ПАК ОТ НЕЯ, КОИТО НЕ МОГА ДА ИЗЛЕКУВАМ И ДО ДНЕС.

ДОКАТО ПОДОБНИ ЛЕКАРИ-КАСАПИ БЪДАТ „УВАЖАВАНИ“, ВИНАГИ ЩЕ ИМА ФАТАЛНИ СЛУЧАИ С БОЛНИ И РОДИЛКИ В БЪЛГАРИЯ.

Защото тук всички си траем и уважаваме някой само защото знае малко повече от нас, а не защото е истински професионалист.

Завършвам, както обещах в началото на този предълъг разказ, с благодарност, че аз и детето ми сме живи и здрави!

Съременната Медицина без маска и без грим!!!!
...
СКРИТИТЕ ПОДБУДИ, ДВИЖЕЩИ ЛЕКАРЯ, ЧИЯТО ЖЕРТВА МОЖЕ ДА СТАНЕТЕ, НАИСТИНА СА ЗЛОВЕЩИ.
И най - опасен мотив се явява необходимостта редовно да се попълват редиците от пациенти.

НЕ СИ СТРУВА ДА СЕ ДОВЕРЯВАТЕ НА МНЕНИЕТО НА ЛЕКАРЯ. Много от лекарите не са в състояние да виждат здравето, просто защото те са изучавали не здравето, а болестите.
Защото в очите им се набиват признаците на болестта, но не и признаците на здравето. И още - защото те нямат представа от относителната стойност на признаците на едното или другото в даден човек; те винаги са по-склонни да ви обявят за болен, отколкото за здрав.

ДОКАТО ЛЕКАРЯТ ДЪРЖИ СИТУАЦИЯТА ПОД КОНТРОЛ, ТОЙ СТЕСНЯВА И РАЗШИРЯВА ГРАНИЦИТЕ НА ЗДРАВЕТО И БОЛЕСТИТЕ ПО СВОЕ УСМОТРЕНИЕ, В ЗАВИСИМОСТ ОТ СВОИТЕ НАМЕРЕНИЯ И ИНТЕРЕСИ.

ОПАСНА ДИАГНОЗА - Д-р Робърт Менделсон

..
ПРИЗНАВАМ СИ, АЗ НЕ ЗНАМ КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ТАКИВА МЕДИКАМЕНТИ - КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ, АКО АЗ СЪМ ГО ИЗПИСАЛ, А СИМПТОМИТЕ У ПАЦИЕНТА НЕ ИЗЧЕЗНАТ?
ДА ОТМЕНЯ НАЗНАЧЕНИЕТО ИЛИ ДА УДВОЯ ДОЗАТА?

От какво се ръководи лекарят при изписването на подобни медикаменти - това е загадка за мен. Възможно ли е лекарите с всички сили да играят с ефекта плацебо?

Или, може би, те просто се опитват да осветят симптомите на пациента, назначавайки медикаменти, предизвикващи тези симптоми?

Може би, те смятат, че симптомите ще изчезнат с отмяната на медикамента, както по време на първобитните обреди за пречистване?


....
МЕХАНИЗМИТЕ НА ДЕЙСТВИЕ НА ПОВЕЧЕТО МЕДИКАМЕНТИ ОСТАВАТ ТАЙНА ДОРИ ЗА ТЕЗИ, КОИТО СА ГИ РАЗРАБОТИЛИ. ....
Етиката на лекаря и тази на пациента влизат в конфликт. И това не е учудващо. Медицинската етика често противоречи на традиционната.

Например, ако по време на операция в корема ви открият тампон, забравен при предходна операция, съгласно традиционната етика за това трябва да бъде съобщено на някой член от семейството.
Но медицинската етика изисква устата да се държи затворена. Хирургът казва: „Аз не искам някой да узнае за това" и ако медицинската сестра разкаже на някой от членовете на семейството, ще бъде уволнена.

....
Етиката на Съвременната Медицина се различава както от етиката на традиционните религии, така и от обичайните обществени етики.

„ЧУДОТВОРНОТО" ОСАКАТЯВАНЕ -Д-р Робърт Менделсон
...

В страстното си желание за власт и висок статус, каквито притежават хирурзите, гинеколозите бързо превръщат естествения процес на раждането на дете в хирургическа процедура. Те налагат своето "лечение" слой след слой, превръщайки ценни изживявания в болест, тъй като всеки слой изисква ново лечение, за да се компенсират страничните ефекти от предходното.
Звучи прекалено странно, но вие винаги можете да разчитате на това, че лекарите ще припишат на себе си честта да лекуват страничните ефекти. Но няма да поемат отговорността за тези медицински бедствия, от които преди всичко е предизвикана необходимостта от лечение!
...
Лекарите започнали да се конкурират с бабите-акушерки и тъй като първите победили, ражданията започнали да ръководят лекари-мъже, а не баби-акушерки. Това се случило малко преди раждането да бъде пренесено от дома в болницата, където било по-лесно да се организират декорите и оборудването, необходими, за да бъде представено раждането като болест. Разбира се, когато с раждането се захванали мъжете, то действително станало болест.

ЛЕКАРИТЕ НАПРАВИЛИ ТОВА, КОЕТО НИКОГА НЕ БИЛИ ПРАВИЛИ БАБИТЕ-АКУШЕРКИ - ТЕ ДОШЛИ ОТ МОРГИТЕ, КЪДЕТО СЕ ЗАНИМАВАЛИ С ТРУПОВЕ, В РОДИЛНИТЕ ОТДЕЛЕНИЯ, ЗА ДА ИЗРАЖДАТ.

Женската и детска смъртност стремително нараснали в сравнение с нивото, когато раждането водели бабите-акушерки.
...
Когато се появи възможността родилките да бъдат натъпквани с медикаменти до състояние на безпомощна забрава, гинеколозите станаха още по-могъщи. На жените, бидейки в безсъзнателно състояние, не беше по силите да помагат при раждането на своите деца и на форцепса беше гарантирано място в родилната зала.

Напомпана с обезболяващи, избръсната, с крака, фиксирани на „магарето", вързана към системи и диагностични апарати - родилката вече е подготвена толкова добре за хирургичната намеса, че ако я нямаше операцията, щеше да се наложи да я изобретят, за да не отидат на вятъра костюмите и декорите.

И ТАКА НА СЦЕНАТА ИЗЛЕЗЕ ЕПИЗИОТОМИЯТА.
Срязването на перинеума за разширяване на влагалището стана толкова обичайно, че малко жени и още по-малко лекари се съмняват в необходимостта от него. Лекарите заявяват, че хирургичният разрез е по-гладък и е по-лесно да бъде зашит, отколкото разкъсването, което може да стане в момента на преминаване на главичката и раменете на бебето.

ТЕ НЯМАТ СИЛИ ДА СИ ПРИЗНАЯТ, ЧЕ АКО ЖЕНАТА НЕ Е ЛЕКОМИСЛЕНО НАТЪПКАНА С НАРКОТИЦИ-ОБЕЗБОЛЯВАЩИ, АКО СПЕЦИАЛИСТИТЕ ПО РАЖДАНЕ Я НАУЧАТ И Я ПОДГОТВЯТ, ТЯ ЩЕ ЗНАЕ КОГА ДА СЕ НАПЪВА, КОГА ДА СЕ СДЪРЖА, ЗА ДА БЪДЕ ПО-ЛЕКО НА ДЕТЕТО ДА СЕ РОДИ.

Ако се подходи към раждането съзнателно и обмислено, разкъсването често може да бъде избегнато. В края на краищата, влагалището е създадено така, че е способно да се разтяга и да позволява на бебето да се промуши през него. Дори ако се получи разкъсване, няма никакви доказателства, че хирургичният разрез зараства по-добре.
Точно обратното - моят опит показва, че разкъсванията зарастват по-добре и причиняват по-малко неудобства, отколкото разрезите. И още, има мнение, че епизиотомията може да доведе до намаляване на сексуалното удоволствие.

Тази малка хирургия удовлетворяваше гинеколозите за много кратко време. На тях им се искаше нещо по-чудовищно и по-опасно. Та нали самото оборудване на родилната зала навява единствено усещането, че тук трябва да стане нещо ужасно ненормално. И такъв ненормален процес, разбира се, изисква медицинска намеса. Колкото по-екстремно, толкова по-добре. А доколкото родилната зала си е една операционна, замаскирана само от наличието на инкубатор в нея, тя наистина е благодат за хирургията. От този момент акушерските жертвоприношения започнаха да се развиват стремително от примитивното осакатяване посредством епизиотомията до най-мрачното достижение на съвременното акушерство - ЕПИДЕМИЯТА ОТ ЦЕЗАРОВИ СЕЧЕНИЯ.
...
РАЗБИРА СЕ, ЧУВСТВАТА И ЖЕЛАНИЯТА НА ЖЕНАТА ОТСТЪПВАТ НА ВТОРО МЯСТО СЛЕД ТОВА, КОЕТО СМЯТА ЗА НУЖНО АКУШЕР-ГИНЕКОЛОГЪТ.

Това се отнася и за датата на раждането, която лекарят определя по своя преценка. В много болници плановите стимулирани раждания в работно време "от 9 до 5" вече станаха правило.
Базирайки се на своите разчети за предполагаемата дата на раждане - а реалната дата може да се различава от предполагаемата в рамките на 6 седмици! - лекарят предизвиква раждането, когато той иска, а не когато детето действително е готово да премине по родовите пътища.

РАЖДАНЕ, ПРЕДИЗВИКАНО ОТ ЛЕКАРЯ, МОЖЕ ДА ЗАВЪРШИ С ЦЕЗАРОВО СЕЧЕНИЕ, ЗАЩОТО ДЕТЕТО, КОЕТО НЕ Е ГОТОВО ДА ИЗЛЕЗЕ НА БЯЛ СВЯТ ПРЕЖДЕВРЕМЕННО И ИЗКУСТВЕНО ПРЕДИЗВИКАНО, ЕСТЕСТВЕНО ЩЕ ПОКАЗВА ПОВЕЧЕ ОТКЛОНЕНИЯ НА МОНИТОРА.
Болестите на белите дробове, изоставането в растежа и развитието, други физически и умствени отклонения обикновено са свързани с преждевременното раждане и едновременно с това представляват опасности за стимулираното раждане.
Което се потвърждава и от статистиката - 4% от пациентите на отделенията за интензивна терапия на новородените попадат там след стимулирано раждане.

Също така, има голяма вероятност и майките да завършат стимулираното раждане в отделения за интензивна терапия. У половината от жените с цезарово сечение, възникват следоперативни усложнения. Нивото на смъртност при майките след цезарово сечение е 26 пъти по- голямо, отколкото при раждане през родовите пътища.

РИТУАЛНОТО РАЗЧЛЕНЯВАНЕ - Д-р Робърт Менделсон




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elenkokoschkov
Категория: Други
Прочетен: 1374086
Постинги: 860
Коментари: 2782
Гласове: 4848
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031